България бързо се превръща в една от държавите с най-висока концентрация на батерийни системи за съхранение на електроенергия (БССЕ) в енергийната система както в Европа, така и в световен мащаб. Към май 2026 г. страната е достигнала 3,3 GW инсталиран капацитет на БССЕ и продължава да въвежда нови проекти в експлоатация, се посочва в доклада "Декарбонизацията в България: двигател на нисковъглеродния преход".
Интересното е, че въпреки това България остава една от най-въглеродно интензивните икономики в Европа. През 2024 г. интензитетът на нетните емисии на парникови газове възлиза на 486 тона CO₂ еквивалент на един милион евро икономическа продукция, при средно 183,5 тона за ЕС. И това при положение, че България е намалила интензитета на своите нетни емисии със 70,8% от 1991 г. насам, надминавайки средното намаление за ЕС (64,7%). Така България остава втората най-въглеродно интензивна икономика в ЕС, а по отношение на подобрението на този показател се нарежда на 13-о място.
България е постигнала значителен напредък в намаляването на емисиите на парникови газове през последните три десетилетия и с помощта на чистата енергия и технологиите за съхранение на енергия има потенциал да подобри още повече позициите си в класациите на ЕС през следващите години. Това показва нов анализ на агенцията за новини и бизнес анализи SeeNext.
Още: Румънска телевизия ахна от България: Купуват тока ни без пари и ни го продават 8 пъти по-скъпо
Докладът показва и, че България е намалила нетните си емисии на парникови газове с 57,8% спрямо нивата от 1990 г., което поставя страната на пето място сред държавите членки на ЕС по общо намаление на емисиите. Само през 2024 г. нетните емисии на България са намалели с 5,1 на сто на годишна база, което потвърждава продължаващия напредък на страната по пътя към декарбонизация.
Според данните за 2024 г. възобновяемите енергийни източници осигуряват 23,2% от общото крайно енергийно потребление на България при цел от 35% до 2030 г. Делът им в потреблението на електроенергия достига 33,8%, като целта е той да нарасне до 49,3% до края на десетилетието.
През 2025 г. България разполага с 10 гигавата (GW) инсталирани мощности от възобновяеми енергийни източници, включително 6 GW соларни паркове.
В доклада се отбелязва, че на глава от населението нетните емисии са намалели с 42,8% спрямо 1990 г. и с 6,8% спрямо 2023 г., което нарежда България на 15-о място в ЕС по намаление на емисиите на човек от населението. Част от това понижение се обяснява и с демографския спад, тъй като населението на страната е намаляло с 26,6% през същия период.
Още: ЕС планира понижаване на данъците за ток
Секторът на енергоснабдяването продължава да бъде най-големият източник на емисии на парникови газове в България през 2024 г., като формира 33,3% от брутните национални емисии. Сред основните икономически сектори, индустрията отчита най-сериозно намаление на емисиите, като те са спаднали със 70,4% между 1990 и 2024 г. За сметка на това, вътрешният транспорт регистрира най-голям ръст, като емисиите са се увеличили с 66,9% за същия период.
Екосистемата на бързооборотните потребителски стоки (FMCG) и търговията на дребно в България са генерирали общо 1,292 млн. тона емисии на парникови газове през 2024 г., което представлява 3,2% от националните емисии.
Въпреки че емисиите в секторите на търговията на едро и търговията на дребно са се увеличили след 2008 г., техният емисионен интензитет е намалял съответно с 22% до 97 грама за всяко 1 евро създадена икономическа стойност и с 12% до 47 грама на евро. За сравнение, цялата българска икономика е намалила емисионния си интензитет с 53%, достигайки 629 грама CO₂ еквивалент на евро икономическа продукция през 2024 г.
