Морски дронове съсипаха огромна структура за износ на петрол през Русия, Казахстан задейства алтернатива

29 ноември 2025, 17:03 часа 625 прочитания 0 коментара

На 29 ноември в 06:06 ч. астанинско време, съоръженията на морската инфраструктура на Каспийския тръбопроводен консорциум (КТК/CPC) в близост до руското пристанище Новоросийск бяха атакувани от безпилотни надводни плавателни съдове. В резултат на това, едноточкова швартова точка (SPM-2) претърпя значителни щети (точката е място, където танкери се товарят със суров петрол). Съоръжението е изведено от експлоатация до завършване на пълните ремонтни и възстановителни работи. Това гласи есенцията на официално съобщение на казахстанското енергийно министерство.

Още: Украйна порази с далекобойни дронове руски десантен кораб и нефтен терминал чак в Новоросийск

Заради случилото се и защото трябва да поддържа добива на петрол в основните находища, които използват съоръжението, Казахстан е активирал алтернативен план за пренасочване на износа на суров петрол - по други маршрути. Спирането на петролен добив и последващото му ново пускане е много скъпо и технологично трудно.

През КТК минава над 1% от глобалното снабдяване с петрол. Тръбопроводната система CPC е един от най-големите проекти в енергийния сектор в ОНД (наследникът на СССР). Дължината на газопровода Тенгиз-Новоросийск е 1511 км. Повече от две трети от целия експортен петрол на Казахстан се транспортира по този маршрут, както и суровини от руски находища, включително тези, разположени в Каспийско море. Морският терминал на CPC е оборудван с три едноточкови швартови единици, които позволяват танкерите да бъдат безопасно товарени на значително разстояние от брега.

Още: Месеци ремонт: Удар с дронове отряза огромна част от петрола на Казахстан през Русия

Това не е първи случай, в който инфраструктурата на руска територия, която служи за транспорт на петрол от Казахстан, понася щети след украински атаки с дронове. От казахстанска страна настояват, че тръбопроводната система на КТК "е международен енергиен проект и всяко насилствено въздействие върху нейните съоръжения създава преки рискове за глобалната енергийна сигурност и причинява значителни вреди на икономическите интереси на участниците в консорциума, включително Република Казахстан".

"Международният проект" обаче реално е под руски контрол. Най-голям акционер в КТК е Русия, с 24% в консорциума, а "Лукойл" и "Роснефт" държат дялове съответно от 15% и 7,5%. С други думи, общият руски дял е 48,5%. Чрез Mobil Caspian Pipeline Company, американският гигант Exxon Mobil държи 7,5% дял в КТК. По-голям дял има Chevron Caspian Pipeline Consortium Company - 15%, т.е. още един западен петролен гигант е със сериозен дял. Италианската Eni също има дял - 2%.

Още: Най-важната помпена станция за износ на петрол от Казахстан през Русия е поразена (ВИДЕО)

Последвайте ни в Google News Showcase, за да получавате още актуални новини.
Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес