Древна ДНК разкри произхода на множествената склероза в Европа

Резултатите показват, че част от регионалните различия в някои признаци се дължат на различия в моделите на разселване на мигрантите. Това противоречи на идеята, че генетичните разлики са възникнали главно в резултат на адаптирането на хората към условията на определени места в Европа.

Още: Лечението на множествена склероза може да се подобри с откриването на генетичен маркер

"Това е истински тур де форс", казва Ллуис Кинтана-Мурси, популационен генетик от Института "Пастьор" в Париж, който не е участвал пряко в изследването. Той казва, че изследването предоставя безпрецедентни подробности за това как древните предци могат да влияят на риска от заболявания и до днес. "Това е прекрасен пример за това как чрез решаването на много основни фундаментални антропологични и геномни въпроси може да се информира медицината", казва той.

Модели на заселване на Стария континент

Европа е заселена от анатомично съвременни хора на три основни вълни: ловците-събирачи са достигнали Европа от Азия преди около 45 000 години; земеделците са пристигнали от Близкия изток преди 11 000 години; а скотовъдците - пастири на животни - са дошли от степите на Западна Азия и Източна Европа преди 5000 години. Археолозите и историците са предполагали, че тези групи са се смесвали помежду си в целия континент и че популациите на определени места са развили различни черти в отговор на местната среда.

Но когато генетикът Еске Вилерслев от Университета в Кеймбридж, Великобритания, и неговият екип започват да изследват геномите на древните хора, те откриват, че това не е цялата история. Изследователите събрали и секвенирали ДНК от 317 древни скелета, намерени в Европа, повечето от които били на възраст между 3000 и 11 000 години. След това те комбинират тези секвенции със съществуващите геномни данни от повече от 1300 други древни евразийци.

Още: Ваксина ще лекува диабет и множествена склероза?

Сравнявайки генетичните маркери на останките, възрастта и местата на погребение, учените успяха да съставят европейско родословно дърво и миграционна карта, която разкрива как геномните характеристики на определено място са се променяли с придвижването на популациите във времето. Това показва например, че степните скотовъдци са се насочили предимно към по-северните части на Европа, докато земеделците от Близкия изток - към южните и западните.

Някои от тези мигранти напълно са заменили съществуващите популации. Дания например е претърпяла два големи демографски прехода, всеки от които само в рамките на няколко поколения. Вилерслев казва, че археологическите доказателства и скоростта на прехода показват, че новодошлите са убили всички местни жители, вместо да ги прогонят или да се смесят с тях.

Моделите на разселване означават, че много съвременни европейци носят някакви генетични корени и от трите популационни вълни, но относителният дял на всяка от тях варира в зависимост от местоположението, казва Вилерслев.

Още: Хранителната добавка дава надежда за болните от множествена склероза

След това изследователите сравняват древните геноми с тези на 410 000 съвременни лица, чиито генетични профили се съхраняват в Биобанката на Обединеното кралство - огромна база данни с генетична и физическа информация. Данните предоставят ясни доказателства, че много черти водят началото си директно от една от трите миграционни вълни.

Например съвременните северноевропейци са по-високи и с по-светла кожа от южните си събратя, защото имат повече предци от степните скотовъдци. А хората с най-много предци от ловно-събираческата епоха, които обикновено се срещат в Североизточна Европа, имат варианти, които ги излагат на по-висок риск от диабет и болестта на Алцхаймер.