Швеция има заслуга за това, че е накарала бившия Съветски съюз да признае, че нещо в атомната електроцентрала в Чернобил се е объркало преди 39 години. Как се е разбрало? Когато на 26 април 1986 г. в атомната електроцентрала в Чернобил избухва реактор №4, това се превръща в най-страшната ядрена авария, която светът познава. Но минават дни, преди хората да разберат какво точно се е случило.
Аварията в Чернобил задейства детектори в Швеция
Снимка: Getty Images
"Аз не го открих. Просто се случи да бъда там", казва Клиф Робинсън пред Радио Швеция в дома си в Упсала. Преди светът да разбере, че в Чернобил е станала огромна авария, Робинсън знае, че нещо не е наред. Той е работил като химик във Форсмарк - атомна електроцентрала на няколко часа северно от Стокхолм.
Било е рано сутринта в понеделник на 28 април 1986 г. и той току-що е закусил в кафенето на централата. Отишъл е до тоалетната на границата между контролираните и неконтролираните зони на централата, за да си измие зъбите. На връщане към съблекалнята е трябвало да мине през детектор за радиация.
Робинсън задейства алармата.
"Беше толкова странно, защото аз дори не бях в контролираната зона!", казва той. Преминал през детектора още няколко пъти и на третия път алармата не се включила. Той и един от работниците, които наблюдавали детектора, помислили, че това е грешка и че детекторът просто се нуждае от някаква настройка.
Робинсън продължил да изпълнява задълженията си, като наблюдавал радиоактивността в електроцентралата. Спомня си, че когато се върнал, пред детектора имало дълга опашка от чакащи работници. Никой не можел да премине, казва той, защото алармата продължавала да се включва. Робинсън взел назаем една обувка от един от хората там и я занесъл в лабораторията, където я поставил на германиев детектор.
Още: Разкрития на Politico: Тайна радиоактивна бомба се крие под ледовете на Гренландия
"Тогава видях гледка, която никога няма да забравя", казва той. "Обувката беше силно замърсена. Видях как този спектър се издига много бързо. И това беше просто невероятно, защото там имаше много радиоактивни елементи, които обикновено не виждахме в охлаждащата вода във Форсмарк. Спомням си смътно, че ми хрумна някаква идея, че може би някъде е избухнала ядрена бомба", казва Робинсън.
Робинсън се обадил на шефа си, който в този момент вече знаел, че нещо се случва. Шефът го помолил да провери повторно комините на централата, за да види дали е възможно Форсмарк да е изпуснал радиация. Изведнъж Робинсън чул друга аларма: тази била за евакуация на работниците от завода.
Робинсън обаче останал, за да анализира пробите. "Нищо не показваше неизправност или проблем във Форсмарк. Просто околността беше много силно замърсена", казва той и добавя: "Спомням си, че бях много стресиран и каквото и да правех, го правех много бавно."
When the Chernobyl nuclear disaster was announced on TV in 1986 pic.twitter.com/PLwWHQIeQ5
— Historic Vids (@historyinmemes) May 28, 2025
СССР признава за инцидент
По това време Лейф Моберг работи в Шведската служба за радиационна безопасност - всъщност все още работи - и се занимава с проекти за ядрени изследвания. Той си спомня, че в понеделник сутринта в службата се получава обаждане от Форсмарк. Първоначално се смята, че е възможно радиацията да идва от Форсмарк, но Моберг казва, че в рамките на няколко часа станало ясно, че Форсмарк не е виновникът.
Една от първоначалните версии е, че радиацията може да е дошла от ядрена бомба. Но химическият анализ изключва тази възможност.
В службата се получават съобщения за висока радиоактивност и от други централи, затова Моберг картографира посоката на вятъра и вижда, че той е дошъл от югоизточната част на страната. Чернобил е една от точките, които се нанасят на картата.
Още: Радиоактивни животни в Европа? Не, не е мит
И така, как ситуацията се променя от това, че Швеция разбира, че нещо сериозно се е объркало, до това, че светът разбира?
Същия ден шведски дипломати се свързват с Москва, за да разберат дали е възможно да е имало ядрена авария там. Но отговорът, който получават, е "не". Швеция предупреждава, че ще подаде официален сигнал до Международния орган за атомна енергия, и едва тогава Съветският съюз признава, че в Чернобил е имало авария.
Моберг казва, че тогава неговият ръководители са започнали да нервничат, тъй като все още не са знаели степента на замърсяване.
Радиоактивност в Швеция
Радиоактивният облак от Чернобил се носи по вятъра над Швеция като невидим дракон. Драконът не диша огън. Вместо това изплюва дъжд. С падането на дъждовните капки се увеличава и радиацията, особено в някои части на северна и централна Швеция, например в районите около Упсала и Гевле, както и във Вестерботен и други. На някои места е било трудно храната да се предпази от замърсяване.
Северна Швеция поглъща цели 5% от радиоактивния цезий-137, който Чернобил изпуска във въздуха. Подобно на други форми на радиация, този цезий-137 може да увеличи риска от рак. Днес Моберг казва, че Чернобил не е оказал забележимо влияние върху броя на раковите заболявания или смъртността в Швеция, пише Брет Аскарели в "Sveriges Radio".
