Европейският съюз засилва натиска върху правителствата, които се колебаят да се съгласят за финансиране на Украйна да бъдат използвани замразените руски активи. Брюксел предупреди страните, че ако не принудят Русия да поеме разходите, ще трябва те да го направят сами. Европейската комисия е напълно наясно, че план Б – съвместно заемане на средства от ЕС, известно като еврооблигации – е още по-неприемлив за финансиране на заем от 140 милиарда евро за репарации за Киев, отколкото идеята й да използва замразени руски държавни активи, която срещна препятствие миналата седмица. Правителствата, които исторически са враждебно настроени към големите разходи, особено Германия и Нидерландия, наричани „пестеливите“, мразят перспективата да натрупат още по-голям дълг за данъкоплатците. От своя страна разточителните страни, по-специално Франция и Италия, са прекалено задлъжнели, за да поемат още, пише POLITICO.
Още: "Време е за действие": ЕС с първа крачка към отпускането на замразените руски активи на Украйна
Но точно в това е смисълът. Европейските официални лица залагат, че Белгия, която притежава почти всички активи и е изразила опасения относно легитимността на тяхното изземване, заедно с други страни, които са повдигнали по-леки възражения, ще бъдат спечелени за плана пред перспективата за съвместното заемане. „Липсата на фискална дисциплина в някои страни от ЕС е толкова голяма, че не вярвам, че еврооблигациите ще бъдат приети, особено от пестеливите страни поне през следващите 10 години“, заяви Карел Лано, изпълнителен директор на влиятелния Център за европейски политически изследвания, мозъчен тръст в Брюксел. Ето защо използването на замразените руски активи изглежда като единствената възможност. „140 милиарда евро са огромна сума пари и трябва да ги използваме. Трябва да покажем, че не се страхуваме“, добави той.
Още: Белгия, където са повечето замразени руски активи, отново заплаши да ги блокира за Украйна
Европейските правителства и Европейската централна банка бавно се убедиха да използват конфискуваните руски активи за финансиране на нужните 140 милиарда евро. Първоначално те бяха предпазливи, като смятаха, че отнемането на пари на друга страна – независимо колко зле е постъпила тази страна – е юридически и морално съмнително. Но наложителните нужди на Украйна и несигурният подход на Вашингтон са променили тази позиция. На срещата на върха на лидерите на ЕС миналата седмица обаче белгиецът Барт Де Вевер отказа да отстъпи от плана, който се нуждае от подкрепата на всички 27 правителства, принуждавайки блока да отложи одобрението му най-рано за декември.
„Въпрос на дипломация“
Сега ЕС се намира в надпревара с времето на два фронта. Първо, Украйна ще остане без пари до края на март. И второ, вземането на каквито и да било решения скоро може да стане много по-трудно, тъй като Унгария изглежда ще обедини сили с Чехия и Словакия, за да сформират скептична към Украйна коалиция. Има усещане, че моментът е сега или никога. Това означава, че служителите на Комисията са ангажирани в деликатен баланс, за да прокарат плана за активите, казаха трима дипломати от ЕС.
„Въпрос на дипломация“, каза един от дипломатите, запознат с подробностите, на когото беше предоставена анонимност, за да може да говори свободно за плановете. „Предлагаш на хората нещо, което не искат да направят, за да приемат по-малко лошия вариант“, обясни той.
Още: Русия да плати за 100-150 изтребителя "Грипен" за Украйна: Швеция подготвя почвата
Втори дипломат, запознат със ситуацията, беше също толкова скептичен към план Б. „Идеята, че еврооблигациите могат сериозно да бъдат обсъждани, е просто смешна“, каза той.
Така че, въпреки че Де Вевер каза на колегите си лидери на срещата на върха на ЕС миналата седмица, че Комисията е подценила сложността на използването на руски активи и правните последици, които това може да има в Белгия, ЕС не смята, че той ще издържи след декември, когато лидерите трябва да се срещнат отново. Заемът, обезпечен с руски активи, „ще се осъществи“, заяви служител на ЕС. „Въпросът не е дали, а кога“, категоричен бе той.
Засилване на подкрепата
Много европейски страни отдавна се противопоставят на идеята за еврооблигации, като считат, че не трябва да носят отговорност за задлъжнелите правителства, които според тях не са в състояние да поддържат финансите си в ред. Пандемията от Covid отслаби решимостта им и правителствата се съгласиха да вземат съвместни заеми за финансиране на фонд за възстановяване в размер на 800 милиарда евро, за да съживят икономиката на блока. Оттогава Брюксел продължава да разпределя дълга на ЕС, за да финансира други инициативи, като най-скорошната включва серия от заеми, за да помогне на столиците да сключат военни договори за укрепване на отбраната си срещу Русия, но в отделните столици все още са против широко разпространеното му използване.
Още: ЕС е готов да покрие финансовите нужди на Украйна през следващите две години
На масата има и трета опция: ЕС може да се впусне в лов на съкровища на стойност 25 милиарда евро за руски активи в други страни от блока. Това обаче вероятно ще отнеме повече време, отколкото има Украйна, а и ще създаде впечатление, че Европа отпуска педала на газта. „Подкрепата за Украйна и натискът върху Русия са в крайна сметка това, което може да доведе Путин до масата за преговори, и затова е толкова важно европейските страни да засилят усилията си“, заяви шведският министър по европейските въпроси Джесика Розенкранц пред репортери след срещата на върха в четвъртък.
Колективен риск
По-голямата част от активите се намират под опеката на финансова депозитарна институция, наречена Euroclear, в Белгия, което излага страната на значителен финансов и правен риск. „Комисията води интензивни разговори с белгийските власти по този въпрос и е готова да предостави допълнителни разяснения и гаранции, ако е необходимо“, заяви говорител на Комисията. „Всяко предложение ще се основава на принципа на колективно поделяне на риска. Макар да не виждаме индикации, че първоначалният подход на Комисията би довел до нови рискове, ние определено сме съгласни, че всеки риск, свързан с бъдещото ни предложение, разбира се, ще трябва да бъде поделен колективно от държавите членки, а не само от една“, добави говорителят.
Още: Спор за замразените руски активи: Украйна иска сама да решава как да ги изразходва
Комисията омаловажава рисковете за Белгия, като подчертава, че 140-те милиарда евро ще бъдат възстановени на Русия само ако Кремъл сложи край на войната и изплати репарации на Украйна. Шансът това да се случи е толкова малък, че е малко вероятно парите да бъдат възстановени. Белгия обаче се опасява, че Москва може да изпрати армия от адвокати, за да си върне парите, особено като се има предвид, че страната е подписала двустранно инвестиционно споразумение с Русия през 1989 г.
Длъжностните лица и дипломатите, интервюирани за тази статия, остават уверени, че ще бъде постигнато споразумение. „Наистина очаквам, че на следващия Европейски съвет, насрочен за 18 декември, най-накрая ще има напредък“, заяви литовският външен министър Кюстутис Будрис пред POLITICO.
