Разследващите агенции в цяла Европа загърбват десетилетия на недоверие и започват да изграждат съвместна разузнавателна операция за противодействие на руската агресия. Този ход е ускорен от новата политика на САЩ при Доналд Тръмп. През изминалата година много държави членки на ЕС включиха разузнавателни служители в представителствата си в Брюксел. Вътрешната разузнавателна служба на Европейския съюз започна да информира високопоставени официални лица, а блокът обмисля идеята да изгради по-силни правомощия по модела на ЦРУ – нещо, което дълго време се смяташе за немислимо.
Натискът за по-задълбочено сътрудничество се ускори рязко, след като администрацията на Тръмп внезапно спря споделянето на разузнавателна информация от бойното поле с Киев през март миналата година.
Още: Кремъл не посмя да се озъби на Тръмп, използваха Медведев: САЩ са наш противник
Европейските разузнавателни служби са по-близки една до друга от всякога
Американският президент "заслужава Нобелова награда за мир за обединяването на европейските служби", казва неназован западен разузнавателен служител пред Politico. Брюкселското издание е разговаряло с общо 7 такива служители, които описват как разривът в доверието по оста САЩ-ЕС кара европейските шпионски агенции да станат по-близки от всякога.
Всичко това е част от по-голямо преосмисляне на практиките. Европейските разузнавателни служби започнаха да преразглеждат по-внимателно начина, по който споделят информация със своите американски колеги. Нидерландските военни и граждански разузнавателни служби заявиха наскоро, че са спрели да споделят определена информация със САЩ заради политическа намеса и опасения за правата на човека: Тръмп може да даде разузнавателни данни на Русия: Нидерландия ограничи обмена със САЩ.
Снимка: Getty Images
Появяват се и опасения, че трансатлантическите форуми, включително НАТО, ще станат по-малко надеждни платформи за споделяне на разузнавателни данни. Такава теза застъпва Антонио Мисироли - бивш помощник-генерален секретар по нововъзникващите предизвикателства пред сигурността в НАТО.
Службите за сигурност в Европа все още се борят с десетилетия натрупани проблеми с доверието. Новите разкрития, че унгарски разузнавателни служители, дегизирани като дипломати, са се опитали да проникнат в институциите на ЕС, показват как правителствата в блока все още се наблюдават взаимно.
За да се справят с недоверието, някои водещи разузнавателни агенции настояват да се създадат групи от доверени страни, вместо нещата да се управляват през Брюксел.
Още: Шпиони на Орбан разследвали служители на ЕК в Брюксел, намесиха и действащ еврокомисар?
Мистериозният "Клуб от Берн"
За разлика от сплотените шпионски съюзи като „Петте очи“ (съставен от Австралия, Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и САЩ), страните членки на ЕС нямат такъв и отдавна се опитват да създадат силни партньорства за обмен на разузнавателна информация. Националната сигурност остава твърдо в ръцете на отделните държави, като Брюксел играе само координираща роля.
Един от традиционните начини за комуникация между европейските служби е чрез тайна мрежа, известна като "Клубът от Берн", създадена преди почти 50 години в швейцарската столица, на която е кръстена. Клубът няма централа, няма секретариат и се среща само два пъти в годината.
Още: Шпионското оръжие на Тръмп скрива от съюзниците разузнаване за преговорите Русия-Украйна
През последните години групата координира срещите си, за да са в съответствие с ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз. Но клубът едва ли е огледален образ на ЕС. Малта никога не се е присъединявала, България се присъедини едва наскоро, а Австрия беше временно отстранена поради опасения, че е прекалено мека към Москва, преди да бъде приета отново през 2022 г., пише Politico.
Членове са и страни извън ЕС като Швейцария, Норвегия и Обединеното кралство.
""Клубът в Берн" е структура за обмен на информация, малко подобна на Европол. Но той е доста ограничен и споделяната информация е потенциално доста безобидна, защото не се свързвате със сигурни системи и има национални ограничения", обяснява Филип Дейвис - директор на Центъра за разузнавателни изследвания "Брунел" в Лондон.
Българските служби и разузнаване "в неподходящите ръце"
Основните играчи в областта на разузнаването в Европейския съюз - Франция, Нидерландия, Германия и до 2019 г. - Обединеното кралство, не виждаха смисъл в споделянето на чувствителна информация с всички страни от ЕС, опасявайки се, че тя може да попадне в неподходящи ръце.
Още: "Обратно към традиционните ценности": Как Тръмп овладява цялата власт в САЩ
Службите в Източна Европа, например българската, се смятаха за пълни с "руски къртици", казва Антонио Мисироли. А неназован български служител по сигурността казва пред брюкселското издание, че това вече не е така, защото "старата гвардия" е в голямата си част пенсионирана.
"Клубът от Берн" обаче оставя до голяма степен в неведение служителите на ниво ЕС в Брюксел. "Проблемът с разговорите за споделяне на разузнавателна информация в Европа е, че споделянето на разузнавателна информация в Европа не е същото като споделянето ѝ в ЕС", казва Дейвис.
Снимка: германско разузнаване, Getty Images
Промяна
Последните геополитически промени принудиха Европейския съюз да преосмисли подхода си. Бившият финландски президент Саули Ниинистьо призова миналата година ЕС да създаде агенция по подобие на ЦРУ, координирана от Брюксел, в знаков доклад. Нинистьо изложи идеята за „пълноценна служба за сътрудничество в областта на разузнаването на равнище ЕС, която да обслужва както стратегическите, така и оперативните нужди“, като добави, че е необходима „мрежа за борба със саботажа“, за да се защити инфраструктурата на блока.
Ако съществува нещо като колективна разузнавателна агенция на ЕС, то най-близко до нея е вътрешният Център за разузнаване и ситуационен анализ (INTCEN) на Европейския съюз в Европейската служба за външна дейност. Центърът извършва анализи въз основа на доброволни данни, предоставени от страните от ЕС. Разузнавачи от националните агенции работят временно в центъра, което спомага за изграждането на връзки с националните разузнавателни служби.
Още: Руски шпионаж: Защо дроновете на Путин кръжат над Германия и къде точно?
Хърватският шеф на разузнаването Даниел Маркич пое ръководството на INTCEN през септември 2024 г. с мисията да засили обмена на информация с агенцията и да предоставя преки данни на лидерите на ЕС като председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен и ръководителя на външната политика Кая Калас.
Заедно с военния си партньор — Дирекцията за военно разузнаване на ЕС — двете служби образуват Единната служба за разузнавателен анализ (SIAC), която изготвя съвместни разузнавателни оценки за вземащите решения в ЕС. През април SIAC проведе годишната си среща в Брюксел, на която присъстваха високопоставени служители на европейските агенции, както и самата Кая Калас. На тази среща шефовете на разузнавателните служби подчертаха нарастващия натиск върху Европа да изгради свои собствени независими разузнавателни капацитети.
Някои обаче изразиха опасения, че прекаленото наблягане на необходимостта от автономност може да отслаби още повече връзките със САЩ, създавайки именно онези празнини, които Европа се опитва да избегне.
