Юнкер иска да се хареса, но не и да угажда

Той иска да се хареса на много хора, но в същото време да не угажда на всички. Преди да бъде избран за председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер отправи редица ласкателства към Европарламента. В същото време обаче той твърдо обяви претенциите си към властта.

Бившият премиер на Люксембург, който беше неохотно номиниран от държавните глави и правителствените ръководители на страните-членки, влезе във вторник в пленарната зала на Европейския парламент като основен кандидат, и излезе от там като избран председател на Европейската комисия.

Това действително е нещо ново и Юнкер не го подмина:
„Вие сте първият Европарламент, който в истинския смисъл на думата избира председател на Еврокомисията“, поласка ги той в началото на своята близо 50-минутна реч. Председателите на ЕК и ЕП трябва да работят в особено тясно сътрудничество, обяви Юнкер. Това, което прозвуча като вид комплимент към парламента, в сърцевината си беше също така и претенция за власт.

В Страсбург бившият премиер на Люксембург се държи като приятел сред приятели. Преди началото на заседанието той размени приятелски думи с някои от присъстващите и по жестовете и погледите му можеше да се предположи, че тук той се чувства у дома си.
Юнкер се опитва да се понрави на възможно най-много хора. Той пожъна овации с критиките, които отправи към правителствените лидери. "Никога повече не казвайте, че сте спечелили победа в Брюксел. В Европа ние печелим заедно и губим заедно", обърна се политикът към бившите си колеги.

Юнкер обаче става истински емоционален, когато заговори за единната валута. Той не пропуска да изрази гордостта си от това, че Гърция все още е член на валутния съюз. „Европа трябва да бъде горда с еврото, което не разделя континента, а по-скоро го защитава”, изтъква той.

Тези изказвания накараха британските евроскептици от ЮКИП да се разбушуват. Между другото, те освиркаха и онези негови изказвания, в които той се позоваваше на своите примери- френския социалист Жак Делор, бившия държавен глава Франсоа Митеран и германския консерватор Хелмут Кол.

"Ако това е европейската демокрация в действие, то тогава ние ще трябва да я преразгледаме", обобщи лидерът на Партията за независимост на Обединеното кралство (ЮКИП) Найджъл Фараж в своя отговор, като изтъкна, че ако Юнкер стане председател на Еврокомисията, това няма да е демократичен напредък. Марин льо Пен се присъедини към критиките, като заяви, че мястото на европейската утопия на Юнкер трябва да бъде "в кошчето на историята". Лидерът на френския Национален фронт изрично подчерта, че люксембургския политик няма да получи нейния глас. Малко преди гласуването, Юнкер обърна към нея, заявявайки: "Аз ви благодаря, г-жо Льо Пен, че не гласувате за мен. Аз съм Ви дълбоко задължен". Това бе моментът, в който той показа пренебрежението си към една голяма част от парламента.

След преброяването на гласовете, и преди да прочете резултата, Мартин Шулц, който ръководеше заседанието и който с удоволствие би седнал на мястото на Юнкер, отново изтъкна какъв "исторически“ ден е това. Резултатът: 422 гласа „за“ бившия люксембургски премиер. Той кимва, без да си позволи да ликува, и с по-скоро сухо чувство за хумор моли Шулц да предаде резултата на абсолютно всички 28 правителства от ЕС.

Süddeutsche Zeitung