Кои са най-вълнуващите, драматични и красиви любовни истории на известните личности? И какво по-хубаво от това да прочетем за тях на чаша вино в уютната неделна вечер? Actualno.com ще ви разказва за изпепеляваща страст или тиха, истинска обич, устояла на бурите на времето и славата. Налейте в чашата отбрано, ароматно вино, забавете ритъма на вечерта и се потопете в една истинска легенда.
Историята на Елоиза и Пиер Абелар е една от най-известните любовни истории на Средновековието — и е много повече от разказ за забранена страст. Той я прави своя ученичка, а тя става любовта на живота му. Тя отказва да се омъжи за него, защото го обича твърде много и не иска да унищожи кариерата му на богослов. Чичо й го осакатява заради тяхната връзка, но тя продължава да го обича до края на живота си.
Пиер Абелар е един от най-прочутите интелектуалци на XII век – блестящ философ, ярък поет, композитор и забележителен преподавател. Елоиза е необикновено начетена млада жена, която го впечатлява с интелекта си. Те се срещат в Париж около 1115 г., когато тя е едва на 15, а той е на около 36. И двамата са изключителни за времето си – той със свободолюбивата си мисъл и философия, тя със знанията си по латински, литература и философия. Привличането между тях е всепоглъщащо – колкото физическо, толкова и интелектуално.
Тайната връзка
Елоиза живее в Париж под грижите на своя чичо Фулбер, влиятелен член на катедралния съвет на "Нотр Дам". Силно загрижен за образованието ѝ, Фулбер ѝ търси най-добрия възможен учител.
По това време Абелар вече е знаменитост и има огромен кръг от ученици. Фулбер, който не подозира нищо за привличането между двамата, поверява образованието на Елоиза на Абелар и дори кани философа да се настани в дома им. Така двамата получават възможност да се виждат постоянно.
Но тайната няма как да остане дълго скрита. Фулбер научава, изпада в ярост и се опитва да сложи край на отношенията им. Абелар е изгонен от дома им, но двамата с Елоиза продължават да се срещат тайно. Когато тя забременява, Абелар я отвежда в родната си Бретан и я настанява при сестра си, където се ражда синът им с необичайното име Астролаб.
Още: Незабравими любовни истории на чаша вино: Мерилин Монро и Джо Ди Маджо
Снимка: Wikipedia
Бракът, за който Църквата не биваше да узнае
Абелар й предлага брак, но таен, защото Църквата изисква безбрачие за висшите духовници. Елоиза не иска да проваля кариерата и репутацията му и отказва. Въпреки това Абелар настоява, на страната му застава и Фулбер, който дава съгласието си за тайния брак. Елоиза отново се противопоставя - един велик философ и мислител, смята тя, не трябва да бъде обвързан с жена, домакинство и семейни задължения. По-късно, в автобиографичната си "Историята на моите беди" Абелар предава нейните думи: Елоиза го пита как би могла да се гордее с него, ако заради брака си той прекъсне философските си занимания, тя смята, че светът има нужда от неговия ум, а тя – тя може да го обича и без непременно да сключват брак.
Още: Незабравими любовни истории на чаша вино: Опустошителната страст на Силвия Плат и Тед Хюз
Въпреки това по настояване на Абелар двамата се женят тайно в присъствието на Фулбер и шепа близки. Но Фулбер не спазва уговорката и бързо разгласява новината. За да защити Абелар, Елоиза публично отрича. Това вбесява чичо ѝ. Уплашен за живота й, Абелар я изпраща на сигурно място в манастира в Аржантьой.
Снимка: Wikipedia
Отмъщението на Фулбер
Фулбер обаче тълкува това като опит Абелар да се отърве от Елоиза и подготвя жестоко отмъщение. Една нощ платени от него мъже нахлуват в дома на философа и брутално го кастрират. Въпреки че двама от извършителите по-късно са заловени и наказани със същото осакатяване, за Абелар това е пълен срив. Трагедията е не просто физическа и психическа катастрофа, но и край на академичната му кариера — той е принуден да напусне светския живот и да облече расото.
Монашеството
Той влиза в манастир, Елоиза последва примера му и също дава монашески обет. Но двамата не спират да се обичат. В продължение на двадесет години те си пишат писма. Доколкото тази кореспонденция е запазена днес (макар за автентичността на някои от писмата да се водят спорове), тя представлява едно от най-забележителните средновековни литературни свидетелства за любовта между мъж и жена. Но и разкрива огромната разлика в начина, по който двамата гледат на миналото си.
Докато Абелар с годините започва все повече да вярва, че страстта им е била грях, заради който Бог го е наказал, Елоиза отказва да се срамува от чувствата си. Без да се разкайва, в едно от писмата си тя му напомня, че никога не е искала от него богатство, положение или брак, а единствено него самия. Тя му пише, че още го обича.
"Параклета"
След драматичните събития Абелар основава параклиса "Параклета" и по-късно поверява това място на Елоиза. Тя става абатиса на този женски манастир и се оказва изключително способна игуменка.
Абелар продължава да пише текстове за нея и за религиозната й общност. Те никога повече не се събират като мъж и жена, не създават нормално семейство, а синът им е отгледан далеч от тях, но духовната им връзка остава все така силна. Елоиза в този период влияе изключително силно върху религиозното и интелектуалното творчество на Абелар.
Абелар умира през 1142 г. Елоиза го надживява с повече от двадесет години и умира през 1163 или 1164 г. Тя е погребана до него, а останките им няколко пъти са премествани през вековете. Днес двамата са свързвани с прочутата им гробница в парижкото гробище "Пер Лашез", макар да има спорове дали останките им лежат именно там или това е просто паметник, напомнящ за любовта им.
Всяка голяма любов оставя следа, която времето не може да заличи. Следващата незабравима романтична история Actualno.com ще ви разкаже отново в неделя вечер.
