България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Кръстьо Пишурка е един от най-видните български възрожденци – учител, поет, преводач, драматург и театрален деец. Името му е неразривно свързано с началото на читалищното дело и българския театър.
Кратки биографични данни
Кръстьо Стоянов Пишурка е роден през 1823 г. във Враца в семейство с дълбоки книжовни традиции. Именно от тях произлиза и прозвището "Пишурка" - т.е. "пишещ човек", "книжовник".
Образованието му за времето си е изключително добро. Той учи при известния врачански учител Константин Огнянович, следва в Софийското елино-греко-славяно-българско училище, продължава обучението си в гръцкото училище в Пловдив и завършва престижната гръцка гимназия в Куручешме край Цариград.
Владее гръцки, руски, сръбски, френски и немски език.
Освен това свирел много добре на цигулка, тамбура, флейта и имал отлични гласови данни.
Още: Легендарният знаменосец на Хаджи Димитър и загадката около смъртта му
Учителска дейност
През 1847 г. Пишурка се завръща във Враца и става учител във Възнесенското училище. Там въвежда новаторски за времето методи - разделя учениците по класове и провежда първите публични годишни изпити.
Тези промени срещат съпротивата на гръцкия владика Агапий, който вижда в дейността му заплаха за гръцкото влияние и прави всичко по силите си, за да принуди Пишурка да напусне Враца.
След прогонването си оттам Пишурка приема поканата да стане учител в Лом. Именно там разгръща най-значимата си обществена дейност.
Още: Заточен в Диарбекир, а годеницата му не го дочака: Кой е Гложенеца – довереният човек на Левски?
Един от основателите на читалищното движение
Още през 1848 г. (според други изследователи – читалището се оформя окончателно през 1856 г.) Пишурка отделя една училищна стая, подрежда собствената си библиотека там и поставя надпис "ЧИТАЛИЩЕ".
Така поставя началото на организираното читалищно дело в България – институция, която по-късно се превръща в основен двигател на просветата през Възраждането. Различните дати (1848 и 1856) произтичат от различното тълкуване дали се приема началото на библиотеката или официалното оформяне на читалището.
Основоположник на българския театър
Кръстьо Пишурка е сред първите организатори на театрални представления на български език.
На 12 декември 1856 г. в Лом той поставя преведената от него пиеса "Многострадална Геновева", смятана за едно от първите театрални представления в България. Това е немска драма по средновековна легенда, която по онова време става изключително популярна в българските земи през Възраждането. Пишурка сам превежда текста, режисира постановката, обучава актьорите и организира сцената.
Пиесата "Многострадална Геновева" е включена и от Иван Вазов в знаменития му роман "Под игото". В глава "Представлението" Вазов описва как жителите на Бяла черква играят тази пиеса и как публиката преживява спектакъла – зрителите плачат и викат към героите на сцената, убедени, че всичко, което се случва там, е истина.
По-късно Пишурка започва подготовката на пиесата "Велизарий", но османските власти я приемат като политически опасна и той е арестуван. Това временно прекъсва театралната му дейност.
Поет и преводач
Пишурка е автор на множество стихотворения, публикувани още през 1849–1850 г. в "Цариградски вестник".
Наред с това превежда произведения от гръцки и други езици, като ги приспособява към българската действителност.
Той издава и книги, по-известни от които са "Момина китка или книга за секого" (Виена, 1870), "Буквар за изучаване на българския язик за дятцата" (1871), преводът "Рахилин плач" (Белград, 1872).
Семейство
В Лом Кръстьо Пишурка се жени за учителката Ангелина Първанова. Те имат пет деца - Александър, Виктория, Стефан, Марийка (починала като дете) и Грозданка.
Кръстьо Пишурка умира на 6 януари 1875 г. в Лом. Погребението му се превръща в голямо обществено събитие – според съвременниците е изпратен от жители на всички народности в града, което показва огромния авторитет, с който се е ползвал.
Заглавната снимка е илюстративна и е направена с инструмента за ИИ ChatGPT5 на OpenAI
