България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Чавдар Джуров е български военен летец и парашутист. Има над 200 парашутни скока, както и множество полети с L-29. Забележителният му световен рекорд, поставен през 1966 г., остава единствен в историята, защото впоследствие тези скокове са забранени, тъй като е преценено, че са отвъд границите на допустимия риск. Джуров не просто е "скочил от стратосферата", а е катапултирал от движещ се с висока скорост реактивен изтребител и след това е изпълнил парашутен скок.
Кратки биографични данни
Чавдар Джуров е роден на 31 май 1945 г. в София. Той е по-големият син на армейски генерал Добри Джуров, който в продължение на почти три десетилетия – от 1962 до 1990 г. – е министър на народната отбрана на НРБ.
Още като млад Чавдар се насочва към авиацията и парашутизма. През 1964 г. завършва механотехникум в София и продължава военното си образование в СССР. По-късно завършва Военноинженерната академия "Жуковски" през 1969 г. Междувременно започва летателна подготовка и в България, а през 1971 г. завършва ВНВВУ "Георги Бенковски".
Големият рекорд
На 25 август 1965 г., едва на 20 години, Джуров участва в нощен групов парашутен скок с незабавно отваряне на парашутите от 13 198 метра. Това също е световен рекорд.
Но най-прочутият му рекорд идва година по-късно - на 28 август 1966 г. От борда на учебно-бойния самолет МиГ-15УТИ, излетял от авиобазата в Балчик, Чавдар Джуров трябва да извърши изключително необичаен скок. Самолетът е пилотиран от полковник Иван Станков.
Самолетът се издига над Добруджа, а Джуров катапултира от него. Много биографични източници дават височина на катапултирането 15 418 м, но Музеят на авиацията в Крумово, Пловдивско, посочва 15 963 м, като същевременно отбелязва отваряне на парашута на 710 м.
Джуров е поставил рекорд за индивидуален дневен височинен парашутен скок с незабавно отваряне на парашута, извършен след катапултиране от самолет. Той не просто е "скочил от стратосферата". Той е катапултирал от движещ се с висока скорост реактивен изтребител и след това е изпълнил парашутен скок.
Температурата е била смразяваща, −65°C. Никой преди него не е дръзвал да направи това. Джуров е използвал само кислороден апарат и стандартен височинен костюм за летци, каквито са били на въоръжение във ВВС на Българската народна армия.
И това прави скока още по-забележителен – защото той не е бил осъществен със специалния високотехнологичен костюм, използван десетилетия по-късно от Феликс Баумгартнер, известният австрийски екстремен парашутист, който влезе в историята като първия човек, преодолял звуковата бариера при свободно падане.
Снимка: РИМ-Варна
По-късно тези скокове са забранени
Рекордът е признат от международната парашутна/авиационна организация, но подобни скокове впоследствие са определени като прекалено опасни и официално са забранени. Именно поради това рекордът на Чавдар Джуров остава единствен в тази категория.
Трагичната му гибел
На 14 юни 1972 г. старши лейтенант Чавдар Джуров загива заедно с лейтенант Венцислав Йотов при тренировъчен полет с учебно-тренировъчен самолет L-29. Полетът е от военното летище на ВНВВУ "Георги Бенковски" – Долна Митрополия. Самолетът се разбива край плевенското село Крушовене.
Посочената причина за трагедията е загуба на пространствена ориентация при изпълнение на вертикален маньовър и невъзможност самолетът да бъде изведен от пикиране.
През 1974 г., две години след смъртта на Джуров, е учредена преходна спортна купа "Калъпчиев – Крумов – Джуров" в памет на тримата парашутисти и световни рекордьори.
