България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Христо Македонски, известен още като Македончето или просто Македонски, е един от най-известните български хайдути и революционери от епохата на Националното възраждане. Той участва в почти всички големи въоръжени прояви на българското освободително движение между 60-те и 80-те години на XIX век и е един от най-близките съратници на Хаджи Димитър и Стефан Караджа.
Кратки биографични данни
Христо Николов Македонски е роден през 1834 или 1835 г. в село Горни Тодорак в Кукушко, тогава в Османската империя. Днес това село се нарича Ано Теодораки и е в пределите на Гърция. Баща му умира, когато е още съвсем невръстен. Учи в местното гръцко училище, след което известно време се занимава с търговия. Постоянният натиск и преследванията от страна на османските власти го принуждават да остави мирния живот и да стане хайдутин.
Около 1860 г. се присъединява към четата на Стоимен войвода, действаща в Малешевската планина. След смъртта на войводата Христо застава начело на четата и постепенно се налага като смел и решителен водач. Именно тогава започват да го наричат Македонски, за да се подчертае произходът му от географската област Македония.
Българската легия, четите и войните
Участва в Първата и във Втората българска легия в Белград, организирани от Георги Раковски. Там се запознава с бъдещите легендарни революционери Хаджи Димитър, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Филип Тотю.
Още: Легендарният знаменосец на Хаджи Димитър и загадката около смъртта му
След разпускането на легията се включва в знаменитата обединена чета на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. След тежките сражения със значително превъзхождащите турски сили Христо Македонски успява да се измъкне жив – рядко постижение сред участниците в похода. Той достига чак до Атонския полуостров като намира убежище в Зографския манастир.
Македонски участва като доброволец и в Сръбско-турската война (1876 г.), когато е войвода на чета от около 200 българи.
При избухването на Руско-турската освободителна война (1877–1878 г.) той вече е ветеран с близо две десетилетия опит в четническите акции. Не е добре документирано участието му във войната, но има исторически сведения, според които практическият му опит е бил използван като той е служил като водач през труднопроходимите планински райони, както и че е участвал в разузнавателни действия.
След Освобождението се включва в македонското революционно движение.
Още: Заточен в Диарбекир, а годеницата му не го дочака: Кой е Гложенеца – довереният човек на Левски?
Макар многократно да е раняван, той оцелява във всички големи сражения, в които участва.
Снимка: Wikipedia
Мемоари
Христо Македонски оставя едни от най-ценните мемоари за българското революционно движение. Книгата му "Записки на Христо Македонски" е безценен исторически източник. В нея той описва живота на хайдутите, познанството си с Раковски, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, битките и ежедневието на четниците.
Христо Македонски умира на 5 юли 1916 г. в Русе, на около 81-годишна възраст.
Предполага се, че Иван Вазов е използвал Христо Македонски като прототип за героя си Македонски в романа "Немили-недраги", макар според историци характерът на героя му да не се припокрива с реалния Македонски, а това е всъщност обогатен събирателен образ.
