Израел изпуска от контрол конфликта с Палестина

Въпреки че израелците са се срещали с далече по-сериозни периоди в конфликта с палестинците в миналото, сегашният етап на намушквания и инциденти с автомобили ги извади от равновесие. Дори и в най-напрегнатите времена на Втората интифада, когато атентатори самоубийци се разкъсваха два пъти в седмицата на улиците на Тел Авив и Йерусалим, всяка израелска версия на „стисната горна устна“ остава – всекидневният живот продължава забързано, бизнесът и училището остават отворени.

Палестинската общност в България е сигурна: Израел ви счита за заден двор

Удари ли „Мосад” на българска територия и уби ли палестински гражданин, живеещ почти 30 години в България и чиито деца са б...

Прочети повече

Този път, обаче, нещата се развиха по различен начин. Докато броят на жертвите остава относително нисък, отколкото през същия период по време на Втората интифада през 2000 г. - 174 палестинци и 31 израелци са загинали досега, израелците изглеждат доста по-неистови и объркани. Правителството сега широко поощрява законопроект, който би позволил на депутатите да суспендират свои колеги за подкрепа на тероризма, както и "закон на прозрачност", който ще принуди левите неправителствени организации, които получават финансова подкрепа от чужди правителства, да огласяват публично информация за тази подкрепа.

Премиерът Бенямин Нетаняху водеше кампания срещу израелските араби, членове на Кнесета, след като трима такива депутати присъстваха на среща със семейства на палестинци, които бяха убити от израелската полиция. Той също така заплаши израелските арабски граждани след огнестрелна атака на израелски арабин в Тел Авив, обещавайки, че Израел "ще живее вечно с меч". Месеци по-късно той обеща да продължи изграждането на огради по всички граници на Израел, за да се предпази страната от "хищници".

Междувременно крайнодясната организация Im Tirtzu започна публична кампания срещу леви групи и организации за човешките права, описвайки ги като shtulim – на иврит тази дума означава „присадка“ или „къртица – с което се внушава изводът, че те помагат на враговете на Израел. На 16 февруари полицията в Йерусалим дори за кратко време задържа двама журналисти от в. „Вашингтон пост“ по подозрение в „подбуждане“ на палестинците, след като провели интервюта с граждани край Стария град. При това, което може да се възприеме като рядък момент на комично облекчение, депутат от Ликуд от задните банки изненада колегите си в Кнесета по-рано този месец, като разгласи, че в действителност, няма такова място като Палестина. Причината? На арабски няма буква "п". "Па, Па" повтаряше тя от подиума, докато арабите, членове на парламента, гледаха с недоверие.

Отговорът на израелската опозиция на сегашната ситуация също беше обкръжен от объркване. Опозиционният лидер Исаак Херцог наскоро обяви, че в момента е нереалистично решението за две държави. Партньорът му в партията Ционисткия съюз Ципи Ливни по време на специална сесия, свикана от подкомисия на Кнесета, ожесточено критикува международни медии за това, че били "враждебни" към Израел. Главният конкурент на Херцог и Ливни за ръководството на лагера срещу Нетаняху – Яир Лапид, лидер на партията Yesh Atid, беше зает да атакува „Прекъсване на мълчанието" – неправителствена организация, създадена от ветерани от израелските сили за отбрана, която събира свидетелства на войници за цената на продължаващата окупация.

Никой не трябва да бъде носталгично настроен към Втората интифада. Беше грозен период, пълен с разрушителни инциденти от двете страни. Израелският премиер по това време Ариел Шарон, използва агресивни средства за пресичане на палестинските атаки. Но Шарон, за добро или за лошо, постоянно имаше инициативата. Той нареди военна операция за ново окупиране на палестински градове на Западния бряг след клането през нощта на Пасха, при което през март 2002 г. загинаха 30 израелци; започна изграждането на преграда, която отделя Израел от Западния бряг; и по-късно, опасявайки се от загуба на подкрепата на Запада за Израел, както и поради нарастващите разногласия в израелското общество, нареди едностранното изтегляне от Ивицата Газа.

Палестинецът от посолството е бил жив до пристигането на Спешна помощ

В конкретния случай става дума за лице, което към момента на пристигане на екипа на Бърза медицинска помощ е било все още с признаци за...

Прочети повече

Безкрайната ера на Нетаняху като премиер е натоварена с далеч по-малко събития. За чест на премиера, винаги има значителна разлика между неговата твърда риторика и действителната предпазливост при прилагането на военна сила. Той избегна ненужни войни с „Хизбула“, ограничи размаха на въоръжения конфликти с „Хамас“ и показа много по-добро вникване в рисковете, произтичащи от така наречената Арабска пролет, от западните лидери, които бяха развълнувани от събитията на площад „Тахрир“ преди пет години.

Но сегашната мини интифада свари Нетаняху, както и израелските служби за сигурност, неподготвени. При над 280 нападения от 1 октомври досега, само едно – първото – беше дело на организирана клетка на „Хамас“. Повечето от останалите атаки бяха на „самотни вълци“, инициирани от млади палестинци, без досиета. Израелците сега се опитват да разработят по-добър начин на наблюдение на палестинските социалните медии, като се надяват, че това може да им предостави улики за бъдещи атаки. Но както началникът на ГЩ Гади Айзенкот призна миналия месец, досега не е била осуетена дори и една атака поради ранно предупреждение, предоставено от израелския масивен апарат за събиране на разузнавателна информация. Естествено, много е сложно предварително да бъде разкрит 16-годишен, въоръжен с кухненския нож на майка си, отколкото атентатор-самоубиец, изпратен от малка организирана мрежа. Но поредицата от нападения разяде усещането на относителна лична безопасност у много израелци, което беше основно постижение на Нетаняху - и източник на изборната му сила - през последните седем години. Някои атаки, инициирани от израелски арабски граждани, също накърниха деликатната връзка между евреи и араби вътре в Израел, и съществува все по-голям риск от нов кръг от насилие в Газа, където „Хамас“ успешно възстановява своята мрежа от тунели.

Изправен пред такива предизвикателства, реториката на Нетаняху стана по-войнствена, но има малко неща са се променили в действителната военна обстановка в Израел. Причина за по-скоро сдържания подход на израелската армия е отношението на министъра на отбраната Моше Яалон и на ген. Айзенкот. Поведението на тези двама лидери представлява единственият източник на относителен оптимизъм в тази бързо смрачаваща се картина: Айзенкот, в частност, е дост прям за уроците, които е научил от Втората интифада и настоява за необходимостта от избягване на колективно наказание срещу палестинците на Западния бряг. Също така Айзенкот е предпазлив към внушенията, армията да проведе масирано нахлуване в Ивицата Газа като превантивна мярка срещу тунелите на „Хамас“. Двамата представители на властта подкрепят увеличаване на броя на разрешителните за работа за палестинците вътре в Израел; по-рано този месец кабинетът по сигурността одобри предложението им да се увеличи броят с 50 на сто до 90 000 разрешителни.

Нахум Барнеа, политически коментатор ветеран в Израел и критик на Нетаняху, написа този месец, че по свой непретенциозен начин Айзенкот запълва вакуума в ръководството на Израел. Още няколко такива публични комплименти, и командирът на израелската армия може да открие, че е в противоречие с кабинета на премиера.

В същото време политическата риторика в Израел продължава да се влошава. На 18 февруари двама палестински младежи наръгаха двама израелци в супермаркет в селище северно от Йерусалим; единият почина от раните си, а другият беше тежко ранен. Израелски гражданин стреля и рани двете момчета, които бяха откарани в израелска болница, заедно с ранения израелец.

Предлагат Българската църква за Нобелова награда за мир

Българската църква да получи Нобелова награда за мир за цялостната си дейност, свързана със спасяването на българските евреи. Това пред...

Прочети повече

Израелската десница бързо приписа вината за атаката на неочакван източник. „Надявам се, че забележките на Айзенкот от вчера срещу използването на автоматично оръжие като средство за действие срещу нападатели, не са предизвикали животозастрашаващо колебание“, написа във Фейсбук транспортният министър Израел Кац. „Терористите, които нападат евреи, не трябва да се измъкват след това живи.“

Кац, чиито отношения с Нетаняху напоследък се влошиха, влезе в политиката като близък привърженик на бившия премиер Ариел Шарон. Трудно е да си представим Шарон да се изправи пред подобно поведение по време на Втората интифада. Но може би Шарон е бил по-щастлив от Нетаняху – най-малкото не е трябвало да работи с министри, които използват социалните мрежи, за да дават съвети за самоотбрана на войници и цивилни. И не само че тази нова интифада скоро няма да изчезне, но тя вече направи така, че израелците губят чувството си за мярка.

Източник: БГНЕС