Едва пет сигнала за корупция с евросредства са подадени в институциите между 2021 и 2023 година, посочват от Сметната палата. Наложени са две глоби на лица, ангажирани с управлението им. Посочва се, че през програмния период 2021-2027 г. с пари от европейските фондове у нас се финансират 13 програми, като за тях са предвидени средства в размер на близо 13 млрд. евро (25,4 млрд. лева). Наличието на корупционни практики би изложило на риск изпълнението им.
Сметната палата отбелязва, че България има Национална стратегия за превенция и противодействие на корупцията, но организацията на управлението на този процес на национално ниво не е адекватна.
Социологическо проучване, поръчано от Сметната палата, показва, че служителите във ведомствата и бенефициентите се страхуват да сигнализират за злоупотреби с власт за лична изгода, защото не се чувстват защитени и нямат доверие в институциите.
Още: Сметната палата даде на прокуратурата болница "Лозенец" и Министерството на културата
Това са част от изводите на Сметната палата, направени след одит за ефективността на мерките за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване и управление на средствата от европейските фондове за периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2023 г.
Одитът обхваща девет органа на изпълнителната власт, в чиито администрации са управляващите органи на финансираните чрез Европейските фондове при споделено управление (ЕФСУ) програми. Одитираните организации са Министерският съвет и осем министерства - на иновациите и растежа, на труда и социалната политика, на околната среда и водите, на регионалното развитие и благоустройството, на транспорта и съобщенията, на образованието и науката, на вътрешните работи и на земеделието и храните.
Отбелязва се, че в страната темата за корупцията винаги е била в центъра на общественото внимание с нарастващ интерес през последните години. Чрез медиите се разпространяват множество сигнали и информация за злоупотреби със средства от европейските фондове, които дават основание за съмнения относно ефективността на механизмите за предотвратяване и противодействие на корупцията при изразходване на средствата.
Сметната палата заключава, че мерките, които са предприети срещу този изключително сериозен проблем, са с ниска степен на ефективност и сериозни дефицити на стратегическо, координационно и оперативно ниво.
Още: След като раздаде на себе си: Сметната палата проверява бонусите в държавния сектор
Към януари 2025 г. няма ефективен стратегически документ, в който да са определени визията, целите на националните политики за превенция и противодействие на корупцията в дългосрочен план, с адекватни мерки и дейности и ясно определени отговорни органи за изпълнение и наблюдение. Това не осигурява възможност за оценка на степента на изпълнение на целите, предприемане на навременни коригиращи действия и извършване на последващи промени на националната политика в областта на корупцията и е предпоставка за намаляване на общественото доверие в институциите, както и за получаване на негативни оценки от международни органи и организации.
Най-съществените проблеми, установени при одита:
Снимка: iStock
Неясни правила
- В Националната антикорупционна стратегия липсва конкретна визия и не са определени проблеми, които трябва да бъдат решени до 2027 г.
- Тъй като в Националната антикорупционна стратегия няма конкретни показатели (индикатори) за измерване на изпълнението на целите, не може да се прецени дали държавата изобщо напредва в борбата с корупцията.
- В Пътната карта за изпълнение на стратегията не е посочено колко пари ще са нужни за мерките, а сроковете за 37,6 на сто от дейностите са отбелязани като "постоянни", което пречи за отчитането на реални резултати.
Още: Нарушения в Министерството на културата: Сметната палата сезира прокуратурата
Лоша координация между институциите
- Организациите дублират функциите си. Има няколко различни съвета и комисии, чиито задачи се припокриват.
- Заседанията на Националния съвет по антикорупционни политики са били нередовни, за период от 8 месеца (от 12.05.2021 г.) органът не е имал председател.
Проблеми при оценката на риска
- Държавата не е създала задължителна методология, по която министерствата да изчисляват къде има най-голяма опасност от корупция.
- Този проблем се пренебрегва, а в някои министерства корупционните рискове са изключени от общите планове за управление на риска.
Липса на правила за високите постове
Действащият "Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация" не обхваща лицата на най-високи позиции, като министър-председателя, заместник министър-председателите, министрите и началниците на политически кабинети. Липсата на специализиран кодекс означава, че висшите служители нямат ясни правила за поведение при специфични рискове като контакти с лобисти, приемане на подаръци, допълнителни дейности или заетост след напускане на поста.
Липсва надежден надзорен механизъм и санкции за нарушения на почтеността от страна на политическото ръководство. В резултат на тези празноти, действията за превенция на корупцията на високо управленско ниво са оценени с ниска степен на ефективност. Това подкопава общите усилия за борба с корупцията, тъй като не е зададен подходящ "тон от върха" (tone at the top).
При избора на хора за ръководни постове често липсват ясни критерии за почтеност и професионализъм, което създава условия за субективизъм.
Обученията за борба с корупцията не са задължителни за служителите във ведомствата и се провеждат рядко.
В отговор на тези дефицити и препоръки от международната група ГРЕКО, през 2024 г. стартира работа по създаването на специализиран Кодекс за поведение на лицата, заемащи публични длъжности в централната изпълнителна власт.
Подаване на сигнали и последствия
- Европейските наредби изискват разглеждането на анонимни сигнали при управлението на еврофондове, но националното законодателство (Административно-процесуалният кодекс) го забранява. Резултатът е, че анонимните сигнали масово се оставят без последствия.
- От получените през одитирания период сигнали, само 5 съдържат данни за корупция, несъвместимост или наличие на конфликт на интереси срещу лица, свързани с управление на средства от ЕФСУ: по 2 сигнала са постъпили в Инспектората на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) и в Главния инспекторат в Администрацията към Министерски съвет (АМС)., един сигнал е подаден в Инспектората на Министерството на труда и социалната политика (МТСП).
- Две проверки са възложени на Главния инспекторат в АМС през 2022 г. и една на Инспектората в МТСП в края на 2021 година. Проверките са приключили без последствия. По два сигнала, свързани с данни за корупция при управление на средства от ЕС и регистрирани през 2021 г. в МЗХ, не са възложени проверки с мотив, че сигналите са анонимни.
- През периода 2021-2023 г. са наложени две административни наказания (глоба) - за конфликт на интереси в МЗХ (1000 лева) и уволнение на служителя, както и за неподаване в срок на декларация за конфликт на интереси в министерството на иновациите и растежа (МИР).
- Не е реализирана дисциплинарната отговорност по предложения на три от инспекторатите поради изтичане на срока за търсене на дисциплинарна отговорност, преценка за маловажност, освобождаване от заеманата длъжност и липса на доказателства за твърденията за нарушение (МИР, МОСВ и МТСП).
Неизпълнени мерки
В одитния доклад на Сметната палата се посочва, че през периода 2021-2023 г. почти всички мерки, планирани от дирекция "Вътрешна сигурност" в МВР за борба с корупцията, са отчетени като изпълнени, но с едно изключение - за ограничаване на злоупотреба с правомощия от страна на органите на Пътна полиция. В риск-регистъра на МВР за 2024 г. е включен като съществен рискът от "възможност за некоректно осъществяване на контрол по Закона за движението по пътищата и манипулиране на информацията от служителите". Според доклада този риск води до опасност от корупционни прояви от страна на отговорните длъжностни лица. Проблемът е пряко свързан и с изпълнението на стратегическата цел на МВР за ограничаване на пътнотранспортния травматизъм чрез засилване на контрола и противодействие на нарушенията (като шофиране след употреба на алкохол или наркотици).
Липса на достатъчно прозрачност
Работата на националните координационни органи не е достатъчно публична, което намалява доверието на обществото в политическата воля за борба с корупцията.
Съветът за прилагане на националния координационен механизъм за върховенство на правото е публикувал отчетите си за напредъка само на английски език, с което не е изпълнил целта да информира българската общественост за борбата с корупцията.
Формален контрол
Инспекторатите проверяват декларациите за имущество и интереси на служителите само за това дали са подадени навреме, но не извършват проверки за достоверността на декларираните факти.
Одитните звена в министерствата не приемат борбата с корупцията като част от основните си задачи и рядко планират проверки в тази посока.
Основните изводи от проучването, направено по поръчка на Сметната палата, са:
Усещане за наличие на корупционни практики:
- * За това съобщават 13% от служителите, 3% от бенефициентите и 19% от неодобрените кандидати. Около една трета от служителите са категорични, че корупция не съществува.
- * Данните за личен или индиректен опит (чрез познати) за корупционни практики са много по-високи при неодобрените кандидати - 25%, докато при бенефициентите този дял е 9%
- * Най-високи нива на съмнения за корупция се наблюдават при програмите "Развитие на човешките ресурси", "Развитие на регионите" и "Конкурентоспособност и иновации в предприятията".
Ефективност на антикорупционните мерки:
- Като най-ефективни мерки служителите определят вътрешния контрол (90%), спазването на етичните норми (74%) и увеличаването на санкциите (68%).
- За най-малко ефективни се смятат тестовете за почтеност и ротацията на персонала.
- 90% от служителите виждат нужда от допълнителни мерки, но повече от половината не се чувстват достатъчно компетентни, за да посочат конкретни. Основното им предложение за ограничаване на корупцията е повишаване на заплатите (11%).
Страх и липса на доверие спират сигналите:
- Въпреки че мнозинството от анкетираните лица (над 70-84%) декларира готовност да подаде сигнал при подозрение, реално подавалите сигнали са едва 1% до 3%.
- Основната пречка пред подаването на сигнали е страхът и липсата на усещане за защита (67%), следвани от недоверието в институциите (36%),.
- Половината от служителите, които все пак са подали сигнали, не са удовлетворени от реакцията на органите поради липса на реален резултат или дори загуба на работа след подаването на сигнала.
- Сметната палата е дала общо 15 препоръки към ръководителите на одитираните организации, сред които 9 препоръки и 8 подпрепоръки към премиера.
Те трябва да бъдат изпълнени до 30 ноември тази година.
Окончателният одитен доклад е изпратен за сведение на председателите на постоянните парламентарни комисии по превенция и противодействие на корупцията и по европейските въпроси и контрол на европейските фондове към Народното събрание, както и на Европейската сметна палата и Европейската комисия.
