Наскоро Русия, Украйна и САЩ проведоха пореден кръг от мирни преговори в Женева. Приблизително по същото време десетки ракети и стотици дронове се стовариха върху украинската инфраструктура, потапяйки осем региона в хаос. Тези събития са тясно свързани: боевете в Източна Европа продължават пета година, но мирното уреждане не е по-близо, отколкото когато Тръмп започна втория си президентски мандат с обещание за бързо прекратяване на войната. Напротив, изглежда, че мирът се е отдалечил още повече.
На пръв поглед обяснението е просто: Русия и Украйна са стигнали до териториална безизходица и не са в състояние да я преодолеят. Москва настоява за пълен контрол над Донбас, по-голямата част от който вече е завладяла, както и над Запорожката атомна електроцентрала. Зеленски отказва да направи компромис и по двата въпроса, въпреки продължаващите атаки срещу уязвимата енергийна мрежа на Украйна.
Разглеждането на тази безизходица като чисто териториален спор между Украйна и Русия замъглява една по-дълбока реалност: в основата си това винаги е било война чрез посредници между САЩ и Русия и може да бъде разрешена само чрез мирно споразумение между двете сили. В крайна сметка украинските войски се задържат благодарение на подкрепата на Вашингтон - по-специално на сателитното разузнаване, което е станало незаменимо в съвременната война с дронове. Както Москва, така и Вашингтон осъзнават това и затова през последната година последователно предпочитат двустранни преговори лице в лице - без участието на Украйна и съюзниците от НАТО. Още: Когато войната се прибере вкъщи: новата реалност в Русия
Срещата на върха между диктатора Путин и Тръмп в Анкъридж през август 2025 година отбеляза кулминацията на новото разведряване между САЩ и Русия. Това беше първата среща лице в лице между президентите на двете страни от избухването на войната в Украйна и първата подобна среща на американска земя от близо две десетилетия. Съдържанието на разговорите не беше разкрито, но символиката беше ясна. Тръмп не само постла червения килим за Путин, но и се обърна към него приятелски с "Владимир" - всичко беше оркестрирано, за да отбележи повратна точка в отношенията, които от 2022 г. насам са се спуснали до ниво на враждебност, невиждано от Студената война.
Разбирателството
Оттогава руските официални лица често споменават определен "дух на Анкъридж", визирайки новото ниво на взаимно разбирателство, постигнато между лидерите - но само от руска гледна точка, без официално изявление след самата среща, което да го потвърждава. Може да се предположи, че практическата цел е да се съгласува прагматичното преследване на Тръмп на икономически споразумения, които са от полза за американските компании и повишават личния му престиж, с настояването на Путин за справяне с "първопричините за конфликта" - тоест създаването на нов механизъм за сигурност в Европа. Това споразумение обаче винаги е почивало на нестабилна основа, тъй като и двете страни влагат различен смисъл в понятието "Анкъридж". От гледна точка на Москва залогът е фундаментално преразглеждане на правилата, които са в основата на европейската и световната сигурност. За Вашингтон въпросът е далеч по-тесен: конкретен конфликт, който трябва да бъде овладян и разрешен, без да се нарушава по-широката структура на международните отношения.
Още: Зеленски: Преживяхме и тази зима, нека им е мъка на руснаците
Русия се опитва да облекчи това напрежение чрез двустранен подход. От една страна, тя изпрати Кирил Дмитриев, финансист с образование в Харвард и ръководител на Руския фонд за преки инвестиции, да договори мащабно икономическо споразумение със САЩ. От друга страна, висши дипломати, най-вече опитният външен министър Сергей Лавров, работят по по-широко геополитическо споразумение. Този подход досега не е дал резултат, което накара руските дипломати да увеличат реторичния натиск върху Вашингтон. Най-яркият пример е неотдавнашно интервю, в което Лавров изрази безпрецедентна суровост към администрацията на Тръмп.
Лавров отхвърли идеята, че САЩ работят върху нова рамка за сътрудничество, която би трябвало да произтече от преговорите в Анкъридж. Той заяви, че Русия е приела предложенията на Вашингтон за мирно уреждане на конфликта в Украйна, но е установила, че САЩ нямат намерение да ги прилагат. "Ако подходим като мъже, те направиха предложението, ние го приехме, което означава, че проблемът трябва да бъде решен. Позицията на САЩ беше важна за нас. Приемайки тяхното предложение, ние сякаш изпълнихме задачата да разрешим украинския въпрос и да се придвижим към пълномащабно, широко и взаимноизгодно сътрудничество. Засега на практика нещата изглеждат по друг начин", заяви Лавров.
Той обвини САЩ не само, че не са предприели конкретни стъпки за овладяване на "милитаризацията" на Киев, но и в ескалация на икономическата война срещу Москва. Посочи новите санкции, кампанията на Вашингтон срещу руски танкери в международни води и опитите за натиск върху Индия и други партньори да се откажат от руския петрол.
Според Лавров това се вписва в по-широка "неоимперска" стратегия на Вашингтон, която не се ограничава само до Русия. "Западът не иска да се откаже от някогашните си доминиращи позиции. Нещо повече, с идването на администрацията на Доналд Тръмп тази борба за потискане на конкурентите стана особено очевидна и открита", заяви той. Още: Новата надежда на Путин за Украйна с петрола и войната в Иран: Спирачка след спирачка (ОБЗОР - ВИДЕО)
Остава неясно дали изявленията на Лавров показват истински разрив - било зад кулисите в Кремъл или между Москва и Вашингтон - или представляват поредна демонстрация на двоен подход, съчетаващ задкулисна дипломация с пресметнат обществен натиск.
Самият факт, че в Русия открито се обсъждат сценарии за по-нататъшна ескалация, би трябвало да предизвика тревога в Европа. Независимо кой носи по-голяма отговорност за конфликта, проточването на войната без ясен край засилва влиянието на радикалните гласове.
Съществува и по-дълбока опасност. При продължаваща ескалация една-единствена грешка в преценката - случаен удар, погрешно интерпретиран сигнал или непланирана стъпка - може да задейства верига от събития, които никой няма да може да контролира. Най-опустошителните войни в историята не винаги са започвали с умишлени решения, а често с инциденти, излезли извън контрол.
Ситуацията е особено тревожна на фона на продължаващия индустриален упадък на Европа. Вместо да търси помирение и разведряване, Старият континент продължава да мисли в строго еднополюсни рамки, отхвърляйки опасенията на Русия за сигурността като нелегитимни и игнорирайки реалността на свят, който бързо става многополюсен. Тази трансформация вече влияе върху икономическото развитие на Европа, която постепенно губи геополитически позиции. Още: Войната, която прекрои глобалната сигурност
Индийският стратег Чиламкури Раджа Мохан отбелязва във Foreign Affairs, че преживяваме нестабилен хибриден момент в геополитиката: нарастваща икономическа многополярност, съчетана с до голяма степен еднополюсна военна структура, при която САЩ запазват способността да упражняват сила в глобален мащаб. Вместо да доведе до по-балансиран международен ред, тази асиметрия може да насърчи още по-настоятелна проекция на американска мощ.
Това поставя трудни въпроси. Може ли преходът към действително многополюсен ред - основан на суверенно равенство - да избегне етап на остра конфронтация? И възможно ли е подобна трансформация да протече без риск от катастрофален сблъсък? Предвид събитията в Украйна и извън нея, тези въпроси вече не звучат абстрактно. Още: Украйна пак съсипа с дронове най-известния руски петролен терминал в Черно море (ВИДЕО)
Автор: Томас Фази за Un Herd
Превод: Ганчо Каменарски
