144 дни! "Дните до Мондиал 2026" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез любопитни истории отброяваме оставащите дни до Световното първенство по футбол 2026 в САЩ, Мексико и Канада.
В средата на ноември месец миналата година започнаха африканските квалификации за Световното първенство по футбол през 2026 г., за да се определи кои девет държави ще се класират за финалите. Всички национални отбори на континента вече са влезли в действие, с изключение на източноафриканската Еритрея, която се оттегли от квалификациите преди първия си мач срещу Мароко. На практика отборът ще пропусне 10 мача през следващите две години и мечтите му за първо класиране на Мондиал приключиха, без дори да е стъпил на терена.
Еритрея се оттегли от квалификациите за Мондиал 2026 по необикновена причина
Футболните фенове в Еритрея вече са свикнали с това. От 2010 г. насам "камилите от Червено море" са пропуснали да участват в общо 10 големи международни футболни турнира, включително две световни първенства. Въпреки че официални обяснения никога не се дават, запознати с еритрейския футбол смятат, че многобройните бягания на футболисти са довели до това, че авторитарният режим на страната е изтеглил отборът от квалификациите.
За разлика от миналите квалификации за Мондиал 2022, този път нямаше предварителен кръг от два мача, а се проведе турнир от 10 срещи по системата "всеки срещу всеки". Тъй като Еритрея няма одобрени стадиони за двубои от този ранг, всеки техен двубой трябваше да се играе в чужбина, което открива възможност на футболистите да избягат и никога повече да не се върнат в родината си.
Футболът отваря врата за по-лесно бягство от Еритрея
Откакто страната получи независимост от Етиопия през 1991 г., тя се управлява с желязна ръка от президента Исаяс Афеверки - бивш командир на бунтовниците. Свободата на печата не съществува, а религиозните малцинства са потискани. Над всичко, задължителната военна служба в страната, която набира гражданите за неопределено време, редовно се посочва от еритрейските бежанци като една от причините да напуснат страната. В продължение на години стотици хиляди еритрейци са преминавали границите на страната си, за да избегнат доживотната служба, което често е рисковано начинание в страна, където граничните войници действат безкомпромисно спрямо бегълците.
Затова от 2006 г. насам най-малко 89 еритрейски футболисти, повечето от които членове на мъжкия национален отбор, са избягали в търсене на политическо убежище от репресивния режим на Афеверки, като са избрали относително по-лесния вариант - докато са в чужбина по време на международни състезания. Желаещо да ограничи тази тенденция, правителството на Еритрея започна да въвежда превантивни мерки. През 2007 г. напускащите играчи бяха принудени да подписват финансови облигации на стойност до 100 000 накфа (малко над 6 600 долара), за да гарантират завръщането си в страната. Мярката все пак не успя да спре десетките дезертирания между 2007 и 2009 г.
Преди независимостта еритрейските играчи са били гръбнакът на някои успешни етиопски национални отбори, включително на отбора на Етиопия, спечелил титлата на Купата на африканските нации през 1962 г. Осем от стартовите 11 играчи на домакините от Етиопия, които победиха Египет с 4:2 на финала, били еритрейци, включително капитанът на отбора Лучано Васало. Гирма Асмером изигра важна роля като нападател в етиопския отбор, който стигна до 1/2-финалите през 1968 г. Под ръководството на румънския старши треньор Дориан Марин националният отбор се бори сериозно за класиране за финалите на Купата през 2008 г. Въпреки че беше засегнат от дезертиране, Еритрея спечели победи над Кения и пропусна квалификацията само с четири точки.
"Изгубените национални отбори"
Друга обещаваща серия от представяния доведе Еритрея до второ място в CECAFA Cup под 20 години - турнир за регионални отбори, който тя беше домакин през 2010 година. Но подобно на отбора на Марин, и младият състав се разпадна, преди да успее да направи впечатление на ниво за възрастни, тъй като играчите се възползваха от възможността да избягат в следващите години. През 2013 година цели 13 играчи от националния отбор избягаха в Танзания, тъй като там имало по-голяма демокрация. Две години по-късно пък почти целият състав изчезна безследно в Кения заедно с треньора си. Някои от талантите на Еритрея от това поколение отдавна са получили статут на бежанци и живеят в Европа или в Съединените щати. Други остават блокирани в африканските страни, в които са се преместили, в очакване на презаселване.
Така Еритрея, която трябваше да се изправи срещу Мароко, Замбия, Конго, Танзания и Нигер в квалификациите за Световното първенство, не е играла от приятелския мач срещу Судан през януари 2020 г., а последният ѝ официален мач беше квалификация за Световното първенство през септември 2019 г. Тя вече няма класиране във ФИФА, тъй като не е играла мач през последните 48 месеца, а всички срещи трябва да се провеждат като гостувания, поради липсата на стадион в Еритрея, който отговаря на изискванията на CAF за провеждане на международни мачове. Това, както вече стана ясно, пък е единствената възможност за професионалните спортисти да намерят безопасност, която страната им отказва.
По този начин обаче футболистите пропиляват златните си години, възможността да бъдат забелязани на международната сцена и да бъдат купени от други клубове. Те, разбира се, нямат друг вариант, защото алтернативата е страдание, доживотна служа или смърт. Това обаче не би следвало да е така. Щом страни като Йемен и Сомалия, които също преживяха не един конфликт в своите страни, успяха да сформират отбори и да играя, защо Еритрея да не го направи?
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "Дните до Мондиал 2026": Тренираха мъчително в сняг със СССР за Световно по футбол, а после БКП разформирова националния отбор
