Колко пъти сме очаквали да откъснем сочни праскови, а сме се натъквали на шуплести, кисели или направо изчезнали плодчета? В повечето случаи виновникът не е капризът на времето, а нашите собствени грешки. В следващите редове ще откриете най-честите пропуски при отглеждането на праскови и лесни начини да ги избегнете, за да спасите реколтата си.
Какви грешки се допускат при поливане на праскови
Лош избор на сорт и място
Прасковата обожава слънцето и се нуждае от минимум шест до осем часа пряко греене върху короната, както и от лека, добре дренирана почва. Ако засадим дръвчето в тежка глина или на скрит северен склон, още от старта му отнемаме шанса за обилен плод. Сортът също е решаващ – ранните десертни линии често измръзват при късни пролетни слани, докато по-късните и по-издръжливи технически сортове понасят студа значително по-добре.
Как се прави засаждане на праскова от костилка?
Затова първо проверяваме кои сортове се препоръчват за нашия район, а после избираме възможно най-слънчевото и проветриво кътче в градината. Ако сгрешим в тази първа стъпка, по-късно няма тор или пръскане, които да компенсират пропуска.
Неправилно засаждане и подготовка на почвата
Честа грешка е да набутаме фиданката в плитка дупка или да ѝ огънем корените „за да влезе“. Ямата трябва да е поне шестдесет сантиметра дълбока и широка, а дъното – разрохкано, за да поемат корените бързо. Изкопаната пръст смесваме с угнил оборски тор и шепа фосфор, а присадката оставяме три-четири сантиметра над нивото на терена. След засаждане поливаме обилно, за да уплътним почвата, но не тъпчем около ствола. Така осигуряваме здрава основа за бурен растеж и по-добра устойчивост на суша и стрес още през първата година.
Кои са смятат за най-добрите сортове праскови
Недостатъчно или прекалено поливане
Прасковите не понасят крайности – при суша листата пожълтяват, а плодовете остават дребни и без сок; при задържане на вода корените гният, а кожицата на плода се пука. На песъчливи почви поливаме по-често, но с по-малки дози; на глинести – по-рядко, като избягваме образуването на "локви". В сухи периоди едно младо дърво се нуждае от двадесет и пет до тридесет литра вода седмично. Поливаме рано сутрин само около кореновата зона, за да намалим изпарението и риска от гъбни болести.
Пропуски в резитбата
Без ежегодна резитба прасковата бързо се сгъстява, центърът ѝ остава в сянка, а новите плодни клончета загиват. Страхът „да не я осакатим“ често води до минимално или никакво подрязване. Истината е, че силната резитба стимулира формирането на свежи плодни леторасти и подобрява проветряването. Всяка пролет, преди пъпките да набъбнат, премахваме сухите, болни и кръстосващи се клони и оформяме отворена "чашковидна" корона. През юни отчупваме излишните водни леторасти, за да насочим хранителните сокове към плодовете и да запазим енергията на дървото.
Кога се засаждат праскови през есента
Грешки при торене
„Колкото повече, толкова по-добре“ е сигурна рецепта за провал. Прекомерният азот води до буен зелен растеж, но разрежда вкуса и привлича листни въшки; недостигът пък спира наливането на плодовете. Затова подхранваме премерено: рано напролет – малка доза азот за старт; след завръз – комплексен NPK с повече калий за сладост; в края на лятото – фосфор и калций за узряване на дървесината. Следим pH – прасковата предпочита леко кисела почва между 6,0 и 7,0 – и коригираме единствено при нужда.
Пренебрегване на прореждането на плодовете
Прасковата залага десетки плодове на клон, но дървото няма ресурс да ги изхрани еднакво. Ако не разредим завръза, получаваме много, но дребни и безвкусни прасковки, а клоните се изтощават и могат да се пречупят. Още когато плодчетата стигнат размера на лешник, оставяме по един на десет-петнадесет сантиметра, избирайки най-здравите и добре разположени. Пет минути работа спестяват килограми отпадък и осигуряват едри, сочни плодове, които узряват равномерно.
Правила и грешки при пръскане на прасковата
Липса на защита от болести и вредители
Къдравостта на листата е заболяване, което може да унищожи цяла реколта, ако пролетното пръскане с меден препарат бъде пропуснато. Плодови червеи, брашнеста мана и кафяво гниене също дебнат незабелязано. Ефикасната превенция включва зимно пръскане с бордолезов разтвор, второ третиране преди цъфтежа и редовно приложение на биоинсектицид след завързване. Допълваме със събиране и унищожаване на опадалите листа и плодове и поддържаме короната проветривa чрез резитба. Така дървото остава силно и ни спестява сериозни загуби.
Какви груби грешки допускаме при торене на праскови?
Прасковата не е капризна, стига да ѝ дадем нужното. Когато изберем правилен сорт, засадим по правилата, поливаме разумно, режем смело, торим премерено, прореждаме навреме и пръскаме профилактично, тя се отплаща с кошници ароматни плодове. Малките поправки, направени навреме, често са разликата между провал и сладък летен успех.