Напитките и продуктите без захар и с неговия заместител аспартам улесняват хората, които се борят с излишните килограми, но щетите върху здравето от подсладителя са сериозни дори и при малко количество от него. Неговото отрицателно въздействие засяга сърцето и мозъка дори при ниски дози, сочи ново изследване, проведено с лабораторни мишки, публикувано в списание „Biomedicine & Pharmacotherapy“.
Нула калории – пътят към затлъстяването
Изследването
В рамките на една година екип учени от Центъра за съвместни изследвания в областта на биоматериалите в Испания добавя малки количества аспартам към храната на мъжки мишки. Давана в продължение на няколко дни през всяка втора седмица, дозата се равнява на около една шеста от допустимия дневен прием за хора, определен от Световната здравна организация. До края на експеримента мишките, получавали аспартам, са отслабнали повече от контролната група, като средно са имали с 10–20% по-малко телесни мазнини.

В същото време обаче учените са отчели тревожни признаци на увреждане на сърдечната и мозъчната функция. Авторите подчертават, че резултатите налагат допълнителни изследвания, за да се установи дали подобни ефекти могат да се проявят и при хората, предаде БГНЕС.
Още: 5 храни, които помагат на бъбреците ви ефективно да филтрират токсините
Ниски дози
„Проучването показва, че продължителното излагане на изкуствени подсладители може да има неблагоприятен ефект върху функцията на органите дори при ниски дози, което поставя под въпрос настоящите препоръки за безопасна консумация“, пишат изследователите.
Наблюденията сочат, че сърцата на мишките, приемали аспартам, са показвали понижена ефективност на изпомпване на кръвта, както и леки структурни и функционални промени. Според учените това е признак за влошена работа на органа и повишено натоварване. В мозъка се отчита и промяна в усвояването на глюкозата – основен източник на енергия. Първоначално то се увеличава, но към края на годишния период рязко намалява, което потенциално може да лиши мозъка от необходимата енергия.

Опасен ли е аспартамът? Причинява ли рак? Ето какво казва науката
Тези физиологични промени се отразяват и на поведението. Мишките, приемали аспартам, се справят по-зле с тестове за памет и учене, движат се по-бавно и им отнема повече време да излязат от лабиринти, което подсказва за когнитивен спад.
Още: Аспартам: Безвреден подсладител или скрит враг на здравето
Функцията на мозъка
Изследователите определят за тревожно това, че дори „лек режим“, значително под максимално допустимия за хората, прилаган само три дни на всеки две седмици, води до промени в структурата и функцията на сърцето и мозъка. Те все пак отбелязват, че когнитивните нарушения са сравнително по-леки в сравнение с по-ранни експерименти, при които мишките са приемали аспартам ежедневно или за по-кратък период. Възможно обяснение е, че паузите без аспартам са отслабили ефекта, че по-възрастните мишки са по-устойчиви, или че организмът им се е адаптирал към продължителното излагане. Въпреки това учените препоръчват, докато неврологичните последици от аспартама не бъдат по-добре изяснени, децата и юношите да го избягват, особено като редовна част от хранителния режим.
Защо учените смятат аспартама за възможен канцероген?
Макар аспартамът да може да намали риска от затлъстяване и диабет тип 2, като осигурява сладък вкус без калории, въпросът за безопасното ниво на консумация остава отворен. „Нашите резултати сочат, че аспартамът, дори в разрешените дози, може да компрометира функцията на ключови органи, поради което е разумно да се преразгледат границите за безопасност при хората“, заключават изследователите.
Вреди ли аспартамът и какво трябва да знаем за него
Снимки: iStock