През 19-ти век Чарлз Дарвин предлага две противоречиви обяснения за успеха на чуждоземните видове да се установят на ново място. Учените най-после откриха решение на една от дългогодишните мистерии на екологията. Това е така нареченият пъзел на натурализацията на Дарвин или парадоксът на натурализацията на Дарвин. Този термин обяснява защо някои видове се адаптират успешно към нова среда, докато други не. Резултатите от изследването са публикувани в списание PNAS, Phys.
Теорията на Дарвин
Едно от обясненията е, че чужд вид, пристигащ в ново местообитание, има по-голям шанс за оцеляване, ако е тясно свързан с местните видове. Това е така, защото те споделят сходни еволюционни адаптации, които им помагат да оцелеят в дадения климат и условия.
Прочетете също: Показна демонстрация: Екоактивисти оскверниха гроба на Дарвин (ВИДЕО)
Второто обяснение е, че чуждоземните видове имат по-голям шанс да оцелеят на ново място, ако нямат близки роднини сред местните видове. Те няма да се конкурират за ресурси. Това се нарича парадокс на натурализацията на Дарвин и еколозите спорят повече от 160 години кога е приложимо едното обяснение и кога другото.
Сега изследователите са открили, че отговорът на дългогодишната загадка на Дарвин се крие в така нареченото тъмно биоразнообразие. Този термин се отнася до видове, които потенциално биха могли да обитават дадено място, но всъщност не се срещат там. Наред със съществуващите видове, тъмното биоразнообразие представлява всички видове, за които условията на местообитание са подходящи. Терминът ни позволява също така да оценим дела на потенциалните видове, които дадена екосистема съдържа.
По време на проучването учените са изследвали екосистемата на шведските езера, за да получат данни за процента на оцеляване на чужди видове.
Прочетете също: Бившият премиер на Чечения поиска да се забрани теорията на Дарвин в училищата
Оказва се, че в езера, които са подходящи за по-малко видове, но където действително присъства по-голяма част от видовете, които биха могли да живеят там, чужди видове, подобни на местните, оцеляват по-добре.
В езера, които са били подходящи местообитания за повече видове, но където действително е присъствала по-малка част от тези видове, чуждоземни видове, които са използвали различни ресурси от местните видове, са оцелели по-добре.
Решението на парадокса на натурализацията на Дарвин зависи от това колко вида теоретично биха могли да живеят в даден регион и каква част от тях всъщност се срещат там, казват учените.
Учените припомнят, че послание от Дарвин може да е ключът към спасяването на горите.Викторианският биолог Чарлз Дарвин прави революционно наблюдение. Той установява, че смес от видове, засадени заедно, често расте по-устойчиво, отколкото видове, засадени поотделно.
Идеята на Дарвин за съвместно отглеждане на много различни растения, за да се увеличи общият добив, сега се проучва от водещи учени, които изследват горите и изменението на климата, съобщава „Сайънс Алерт“.
Учени и политици от Австралия, Канада, Германия, Италия, Нигерия, Пакистан, Швеция, Швейцария, Великобритания и САЩ се събраха наскоро, за да обсъдят дали идеята на Дарвин дава възможност за засаждане на нови гори, които да поглъщат и съхраняват сигурно въглероден диоксид.
Засаждането на повече гори е мощен инструмент за смекчаване на климатичната криза, но горите са като сложни машини с милиони части. Засаждането на дървета може да причини екологични щети, когато се извършва некачествено, особено ако няма ангажимент за разнообразие на засаждането. Следвайки мисълта на Дарвин, все повече се осъзнава, че най-добрите и най-здрави гори са тези с най-голямо разнообразие от дървета - и то дървета на различна възраст.
Прочетете също: Създадоха "извънземен живот" в лаборатория – и той заживя по законите на еволюцията на Дарвин
