Гъбичката, която причинява гъбични инфекции, е променлива и има нещо специфично в човешката кръв, което може да я превърне от приятел в враг. Изследователи в Европа са открили, че албуминът – най-разпространеният протеин в човешката кръвна плазма – е корумпиращо влияние, което провокира най-лошото в Candida albicans. Откритията помагат да се обясни защо тази широко разпространена гъбичка е толкова трудна за изучаване извън човешкото тяло.
Повече за гъбичката Candida albicans
Днес C. albicans колонизира по-голямата част от човешкото население и обикновено е безвреден, живеейки мирно в и върху устата, червата и гениталиите ни. При най-малката възможност обаче този опортюнистичен патоген може да се обърне срещу нас, например когато имунната ни система отслабне или когато приключим курс на антибиотици и се появи ново място за размножаване. В този момент C. albicans не е толкова приятен; всъщност, той може да бъде направо дразнещ и болезнен, причинявайки неприятни състояния като млечница. В крайни случаи инфекцията може дори да проникне в кръвообращението и да нападне нашите органи.
Това е двуличен характер с потенциално фатални последствия и, за голямо разочарование на изследователите, патогенът продължава да се държи добре, когато е под наблюдение. Дори когато пробите се вземат директно от гъбични инфекции, C. albicans може внезапно да се държи така, сякаш не е вирулентен, когато е изолиран в лабораторията. Същото важи понякога, когато патогенът се прехвърля в кръвообращението на модели на гризачи.
„Това не се връзваше“, спомня си микробиологът София Хитцлер от германския Институт „Лайбниц“ за изследване на природни продукти и инфекциозна биология – Институт „Ханс Кнел“.
През 2021 г. Хитцлер бил част от друг екип, който открил, че албуминът повишава токсичността на C. albicans върху вагиналните кожни клетки. Заедно с микробиолога Кандела Фернандес-Фернандес, Хитцлер сега ръководи нова серия експерименти за по-нататъшно проучване.
Използвайки модели на човешки клетки, повечето от които са от вулвата, екипът е установил, че албуминът има „лошо“ влияние върху C. albicans, дори когато изследователите са отгледали „добра“ мая, от която са премахнали всички гени, отговорни за вирулентността. Всъщност човешкият албумин е имал толкова силно въздействие върху дрождите, че е променил метаболизма на патогена. Това е довело до увеличаване на токсичността на C. albicans за човешките кожни клетки. Инфекцията също се е разпространила изключително бързо, образувайки гъсти биофилми, което е класически ход на патогена.
Дори когато изследователите премахнали най-вредните гени от своите проби от дрожди, човешкият албумин някак си възстанови токсичността на патогена, позволявайки му отново да сее хаос върху човешките кожни клетки.
„Гъбичката не е задължително да развива дълги хифи или да произвежда големи количества токсини, за да причини инфекция“, обяснява Фернандес-Фернандес.
„В зависимост от състоянието, с което се сблъсква, тя ще се адаптира – и може да се възползва от гостоприемника.“
Констатациите показват, че бъдещите изследвания върху гъбичните инфекции трябва да вземат предвид и сложността на физиологията на гостоприемника. Човешкият албумин може да не е единственият фактор, който влияе върху поведението на C. albicans.
„Само осигуряването на основни хранителни вещества в лабораторията не е достатъчно“, казва Хицлер. „Нуждаете се от правилните екологични сигнали. В противен случай може да пропуснете щамове, които всъщност са опасни в човешкото тяло.“
Световната здравна организация счита C. albicans за една от най-опасните гъбични инфекции в света. И макар гъбичните инфекции, подобно на бактериите, да могат да развият резистентност към лекарства, те получават далеч по-малко научно внимание в сравнение с тях.
Ако изследователите искат да запълнят тази празнина, ще бъде от решаващо значение да разберат как правилно да оценят токсичността на гъбичките в лаборатория.
Изследването е публикувано в Nature Communications.
