Когато спим с един час повече - добре, но когато спим с един час по-малко, тогава усмивката ни, не е чак толкова широка заради това, че сме имали възможността да се наспим повече преди работа. Навръх Димитровден (26 октомври) за поредна година върнахме стрелките на часовниците с един час назад. Каква е историята? В продължение на повече от век човечеството променя стрелките на часовника два пъти годишно – веднъж, за да посрещне по-дългите летни дни, и втори път, за да се върне към астрономическото време през зимата. Практиката, родена от нуждата от енергийна ефективност по време на войни и индустриализация, днес е на прага на историческа промяна.
В Европа се обсъжда окончателното унифициране на времето, което може да сложи край на лятното и зимното часово време още в следващите години. Докато едни държави настояват да останат на „лятно“ време за повече светлина и активност, други предпочитат традиционното, „астрономическо“ време. Как започва всичко, защо се прилага различно по света и какво предстои за Европа – отговорите се крият в историята на човешкия опит да нагоди времето според светлината, пише Нова телевизия.
Как започва прилагането на астрономическото лятно и зимно време
Разделянето на времето на лятно и зимно започва като практика през XX век. Идеята се появява още в края на XIX век, когато някои учени и общественици предлагат стрелките да се местят според сезоните, за да се използва по-добре естествената дневна светлина. Първото официално въвеждане е през 1916 година в Германия и Великобритания, по време на Първата световна война. Целта тогава е била икономия на електроенергия и гориво, тъй като часовникът се премества напред през лятото, за да има повече светли часове в края на деня.
Каква е идеята?
Основната логика на системата е, че през лятото дните са по-дълги — слънцето изгрява рано и залязва късно. Като се премести часовникът един час напред, хората могат да използват повече от естествената светлина след работа или училище, което намалява нуждата от изкуствено осветление и спестява енергия. През зимата дните са по-къси, затова часовникът се връща един час назад, за да се доближи повече до астрономическото време (т.е. слънцето да е най-високо около 12:00 на обяд).
Как се прилага по света и в България
След Втората световна война много държави започват да прилагат този модел, макар и не винаги едновременно. В България лятното часово време се въвежда за първи път през 1979 г., основно с цел икономия на енергия. Оттогава всяка година часовниците се местят с един час напред в последната неделя на март и се връщат назад в последната неделя на октомври.
Къде не се прилага лятно и зимно време?
В много части на света смяната на часовото време изобщо не се прилага. Това е така най-вече в страни, разположени близо до екватора, където денят и нощта са почти еднакво дълги през цялата година. Такива държави нямат нужда да „печелят“ дневна светлина чрез преместване на часовника. Примери са Индонезия, Сингапур, Малайзия, Кения, Уганда, Бразилия (повечето щати), Венецуела и почти всички африкански страни.
Защо в някои кътчета по света стрелките не се мястят?
Основните причини са географски и социални. В тропическите страни дневната светлина не се променя значително през годината, затова няма смисъл да се мести времето. В по-северните и южните ширини, където сезоните се различават повече, това има ефект, но някои държави смятат, че неудобството и объркването, които настъпват при промяна на часовника, не оправдават ползите. В съвременния свят с изкуствено осветление и гъвкаво работно време икономията на енергия е минимална.
Какви календари се използват по света?
Днес григорианският календар (този, който използваме и в България) е най-разпространеният в света и се приема като международен стандарт. Той е въведен през 1582 г. от папа Григорий XIII като корекция на стария юлиански календар, използван в Древен Рим. Повечето държави в Европа го приемат постепенно между XVI и XX век.
• Юлианският календар – все още се използва от някои православни църкви (например Руската, Сръбската и част от Българската), за изчисляване на религиозни празници.
• Ислямският (хиджра) календар – използва се в мюсюлманските страни за определяне на религиозни дати като Рамазан.
• Еврейският календар – използван за празници като Песах и Йом Кипур.
• Китайският и индийският лунно-слънчев календар – все още важни за традиционни и културни празници.
Ще бъде ли премахната промяната в часовото време?
През 2018 г. Европейската комисия представя предложение за премахване на двукратната годишна промяна на часовото време (смяна на „лятно“ и „зимно“ време) за всички държави-членки. В основата на предложението стои обществено проучване, според което голям процент граждани на ЕС подкрепят идеята да се спре смяната на часовника.
След гласуване през март 2019 г. в Европейския парламент, който подкрепя премахване на смяната на времето през 2021 г., процесът обаче се застопорява. Основните пречки се оказват: липсата на обединена позиция сред държавите-членки относно това дали да се премине към постоянно „лятно“ време или постоянно „зимно“ (стандартно) време, както и техническите и координационни последици за транспорта, икономиката и общия пазар.
Към октомври 2025 г. системата за двукратна годишна смяна на часовото време все още действа в ЕС — часовниците ще бъдат върнати с един час назад на последната неделя на октомври (26 октомври 2025 г.) според текущото правило. Все още няма окончателна дата или законодателен акт, който да въведе постоянен режим без смяна на времето.
В перспектива, ако предложението бъде одобрено, всяка държава-членка би избрала дали да остане на постоянно лятно време или на постоянно зимно/стандартно време, и смяната напред-назад би отпаднала. Но досега няма пълно съгласие и решението е отложено, което означава, че засега всички държави ще продължават да сменят времето поне за няколко години още.
Естественото, „астрономическо“ време в миналото
Преди появата на часовниците и съвременните системи за измерване на времето, хората са се ориентирали по положението на Слънцето. Денят е започвал със с изгрева, обедът е бил, когато Слънцето е най-високо на небето, а вечерта – при залеза. Това е т.нар. истинско слънчево време, което е различно за всяко място по земното кълбо. В градовете времето се определяло локално – например обядът в Париж настъпвал няколко минути по-рано от този в Лондон. Нямало „унифицирано време“, а само местно.
Първите идеи за лятно часово време
Първото предложение за смяна на часовника според сезоните идва от британския строител и изобретател Уилям Уилет през 1907 г. Той забелязва, че през лятото хората спят дълго, докато слънцето вече е изгряло, и предлага да се премества часовникът напред, за да се използва по-добре дневната светлина. Идеята му първоначално е посрещната със скептицизъм.
Първото въвеждане в Европа
Истинската промяна настъпва по време на Първата световна война (1916 г.), когато Германия и Австро-Унгария първи въвеждат лятното време, за да пестят въглища и електроенергия. Малко след това Великобритания, Франция и други европейски страни също приемат мярката. След войната някои държави временно я отменят, но по време на Втората световна война тя отново се прилага широко в Европа и Северна Америка.
Следвоенен период и съвременност
След 1945 г. всяка страна в Европа започва да определя сама дали да прилага лятното време. През 1970-те, след енергийната криза от 1973 г., то се възстановява почти навсякъде, за да се намали потреблението на електричество. Европейската общност (днес ЕС) по-късно въвежда общи правила за смяната на часовника – последната неделя на март и последната неделя на октомври.
