Градска готика

В пещерата имаше мебели. Голяма част бяха стари и в твърде ужасно състояние. До едната стена, ръб до ръб, бяха подредени четири метални легла. Върху всяко имаше проснати гниещи одеала, мухлясали дрехи и парчета вестник, покриващи ги като гнезда. Платът изглеждаше стар като мебелите и по-голямата част представляваше просто парцали. Срещу отсрещната стена бе облегната криво ниска масичка. Тя беше покрита с пожълтели листове хартия и няколко тумбести, деформирани гърнета с вид на изработени от ученик в началното училище.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 16. Теди и Боби – ще се пресекат ли линиите на животите им?

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 15. Теди и Марта тръгват за Нулиа

Хедър присви очи срещу яркия блясък – светлината идваше от стар керосинов фенер, окачен над масата. Пламъкът бе намален, но дори и така от него се вдигаше гъст, мазен дим. Това обясняваше мириса на сол и странни химикали, който й бе направил впечатление по-рано.

Листовете по масата бяха затиснати с грънците, явно за да не отлетят при някой полъх. Макар че почти не се долавяше движение на въздуха, димът на лампата се къдреше към далечната стена, където потъваше в пукнатината.

Хедър нямаше представа колко време стаята ще остане празна или дали преследвачите още са подир нея. Бързо огледа листовете, просто колкото да види дали може да намери някаква информация, която да й помогне в случая. Хартията се набръчкваше от допира й. Тя се намръщи. Листовете изглеждаха странно. Вместо с мастило, изглежда бяха изписани с помощта на кал – или кръв. Краснописът бе груб и труден за разчитане. Тя ги изблъска встрани в търсене на нещо, което би могла да използва като оръжие. Наръч стари снимки падна на земята. Наведе се и ги разгледа. Бяха омачкани и избелели, но лицата на хората и къщите в далечината се различаваха доста добре. Съдейки по дрехите, които носеха моделите на снимките, Хедър предположи, че датират някъде от трийсетте години. Всички къщи бяха като тази в края на улицата, само че нови. Всъщност на поне няколко снимки май бе изобразена именно тази къща.

Още: Пролетта на емигрантите: Глава 14. Вожда срещу министъра си

Още: Откъс от "Лека нощ, Джун" от Сара Джио

Хедър постави фотосите обратно на масата. След това поклати глава и затвори очи за момент. Нищо от видяното нямаше смисъл. Снимките. Стаята. Пълното с капани обиталище. Пещерите. Убийците. Във филмите винаги в крайна сметка се намираше обяснение, но това бе реалният живот и поне за момента не се очертаваше ситуацията да й се изясни. Бе видяла как избиват приятелите й и все още не знаеше кой го бе сторил – или защо.

На Хедър й хрумна, че след като е в пещера, може би вече не се намира под къщата. Не знаеше колко далеч под земята се намира, но може би имаше някакъв минимален шанс да хване сигнал на телефона. Решила, че е достатъчно безопасно да рискува да светне екрана му отново, тя го извади от джинсите си и го отвори. Виждаше се, че сигнал няма. Все пак се опита да набере 911. Телефонът избибипка веднъж и по екрана се плъзна надписът „ВРЪЗКАТА НЕВЪЗМОЖНА“. Хедър с въздишка снима листовете хартия, фотографиите и помещението – помнеше смътно, че Ксавиър имаше желание да документира колкото се може повече, за да покажат всичко това на властите, щом успеят да избягат.

Той щеше да се гордее, че се е сетила – ако и като се съберяха отново. Прехапала устна, Хедър спря да снима с камерата и след това прибра отново телефона. Нямаше смисъл да хаби батерията, докато разполага с друг източник на светлина.

Порови още малко из листовете и намери стар нож за масло, наточен като бръснач. Не беше кой знае какво, но я накара да се почувства по-добре. До ножа имаше някакви странни рисунки – диаграми на фигури-клечици, описващи човешката анатомия и сцени на мъчения и извращения. Всички бяха нарисувани по същия грубоват начин като почерка на изписаните листове... Изглеждаха като дело на зло, малоумно дете.

Още: Откъс от "Тайната на вила Алба", от Луиз Дъглас

Още: Откъс от "Похитеното момиче", Чарли Донли

ОТКЪС ОТ РОМАНА «ГРАДСКА ГОТИКА» НА БРАЙЪН КИЙН