Откъс от "Ничия: Трите начина на Мариана" от Тодор Костадинов

699
Откъс от "Ничия: Трите начина на Мариана" от Тодор Костадинов
Снимка: Издателство "Сиела"

Конят на Гошо Костов

Беше в началото на първи клас в кварталното училище „Д-р Петър Берон“, подпряло оградата си на хълма Бунарджик. Сложиха ни на един чин с това здраво, весело, синеоко момче. Още първите дни той стана любимец на всички. Винаги беше пръв в надбягванията, играеше футбол най-добре и беше най-силният в целия клас. Един ден ми каза:

– Тошко, ти си ми първият приятел. Само ако те закачи някой, ще ми кажеш. Само някой да те е пипнал!

– То в класа няма кой. Ама ако някой от големите…

– Няма да се плашиш. Аз имам брат в седми клас. Но е в друго училище. Той е най-силният в цялото училище. Само ако го извикам, ще ги размята всичките из двора. Няма да се плашиш!

Бях горд и с Гошо, и с непознатия му брат. Представях си го като някой богатир от картината на стената в класната стая, при чието появяване всички се изпокриват кой където свари.

Часовете ни бяха по-кратки и ние, първолаците, излизахме преди другите в междучасие. Имахме десетина минути да си играем сами из целия двор и това бяха най-хубавите мигове на ранното ми детство. Наши бяха и двете игрища, и всички топки, преди да излязат по-големите в междучасие.

Един ден, по време на тези игри, забелязах, че Гошо седи сам настрани и е нещо тъжен и умислен. Другите деца тичаха във всички посоки и никой не го забелязваше. Отидох при него и го попитах:

– Какво ти става? Защо седиш тук сам?

– Ами аз така… – отговори той. – Мисля си.

– Че какво толкова мислиш? Да не те е обидил някой?

– Не бе, Тошко. Ама виж сега – като влезем пак в час, ще стане Иванка, после Петя и след тях идва нашият ред.

– Е, и какво?

– И трябва да кажа за майка и татко.

Другарката Митева, както всички други другарки, в началото на учебната година разпитваше децата едно по едно какво работят родителите им. Всеки трябваше да разкаже за тях с няколко думи. Явно това е стар номер на всички учителки. Ще рече, да знаят чии деца учат, какви хора ще имат на разположение. Което в онези времена означаваше къде ще имат връзки. Току виж, се оказало, че в класа ти е изтърсачето на някой големец, началник или важен партиец…

– Ами ще кажеш, какво страшно има?

– Не че е страшно, ама… На другите деца родителите са кой доктор, кой инженер, кой офицер, кой художник. Пък моят баща е каруцар. А мама е работничка в една фабрика… шивачка.

– И какво от това? Каруцар, казваш? Значи имате каруца и кон.

– Да.

– И къде живее тоя кон?

– Ами у нас. В обора, на двора…

– Значи имате у вас жив кон! Стига бе !

– Да. Казва се Гайтан.

– Ама това е страхотно! Може ли да дойда да го видя? Никога не съм виждал жив кон.

– Може бе, ела още днес след училище.

– И ще ми дадеш да го пипна?

– Да бе. Той много ме слуша.

– Ами ако някой друг от класа иска да дойде?

"Ничия: Трите начина на Мариана" или голямото завръщане на пловдивския писател Тодор Костадинов

След близо десетгодишна пауза пловдивският белетрист и автор на романа „Софийско жителство“ Тодор Костадинов преобразява дъ...

– Няма проблем бе! Елате всички! Днес татко не е на работа. Каза, че не намерил нищо за возене.

Върнахме се в клас. Идваше нашият ред, а Гошко все повече се изчервяваше и ръцете му трепереха. От нашия чин аз станах пръв, казах няколко думи за нашите и после се провикнах:

– Деца, а знаете ли, че у Гошови имат жив кон! И който иска, може да дойде с нас след училище да го види. Може дори и да го пипне! Гошо така каза. Да дойдат всички, които искат!

В класната стая настана олелия. Всички деца се скупчиха около нас. Естествено, повечето от тях никога не бяха виждали жив кон. Както аз, така и те, бяхме проходили и израснали по паветата на Пловдив и само отдалече бяхме виждали да минава циганска каруца, но смееше ли някой да я доближи. А да видиш кон отблизо, да го пипнеш, да го погалиш – за такова нещо никой не беше и мечтал. Темата на часа беше забравена и колкото да се опитваше другарката Митева да я продължи, не се получаваше. Все пак успя да попита Гошко какво работи баща му и той отговори:

– Ами с коня. Вози на хората въглища, дърва, греди и разни други неща.

Едва дочакахме края на часовете и почти всички вкупом се запътихме към Гошови. Не дойдоха само тези, които ги чакаха бабите им и успяха да ги отведат след разправии и дори малко рев. Може би, ако не бяха казали, че отиват да видят жив кон, щяха да ги пуснат, но откъде толкова хитрост у седемгодишни деца…

Откъс от "Пръстенът на цар Соломон" от Джанет Еванович

    Минаваше девет вечерта, когато Габриела слезе от кануто с мотор на дока в Нуево Рокфуерте. Плати на водачите и хвърли п...

Отидохме у Гошо. Видяхме коня, развеждахме го и му се радвахме докато започнаха да ни издирват из махалата. Тогава се запознах с родителите и брат му. Чичо Петър, леля Пенка и Васко. Брат му Васко беше наистина много голям и силен. Той потвърди думите на Гошо, че само ако някой ни закачи… той е насреща.

След това дълги години ходех често у тях. Баща му и брат му бяха рибари, а и те живееха на петдесетина метра от Марица. На двора често намирахме някой да корми риба на чешмата и като ни видеха, казваха, че след малко ще има прясна пържена рибка за децата. Тогава не съществуваше рибарската философия „хвани-пусни“ и всичко, каквото дадеше реката, се пържеше или се раздаваше из махалата. А риба имаше колкото искаш. Марица поднасяше богато своите дарове на бедните хора. Рибар стана и Гошо като порасна… но за това по-нататък.

* * *

Така си течеше безгрижното детство. Ние растяхме, бате Васко наистина стана огромен мъж. Казваше, че не си знае силата и май наистина беше така. Веднъж огъна на буквата Г един пътен знак на улицата. Добре, че беше тъмно и никой не ни видя.

През годините с Гошо се виждахме много рядко. Особено след като напуснах Пловдив завинаги. Но тази детска обич никога не изчезна. Напротив, някак се бетонираше във времето и толкова хубаво, толкова хубаво ни беше заедно, макар че не сме се виждали примерно от десет години…

– Тошенце, – така ми викаше той – искам да ти кажа нещо. Май ще ме уволняват от работата.

Джанет Еванович се завръща с "Пръстенът на цар Соломон"

Липсва ви нещо? Габриела Роуз знае как да го открие. Тя е човекът, който може да издири изгубени съкровища, откраднати скъпоценности ил...

– Е как бе? Защо? Какво си направил? – Ами взеха да ме натискат да ставам член на партията. Работим здраво, изкарваме добри пари, знаеш, и Борьо, и Кальо, и Стоян от нашия клас, са при мен. Избраха ме за бригадир. Аз съм със средно образование, а в бригадата от двайсет човека петнайсет са инженери.

– Е и какво? Какво ти казаха? – Ами партийният един ден ми вика: Хората много те уважават. Трябва да си за пример във всичко. Ще те приемем в партията.

– Ами, викам, не може ли партията да мине без мене?

– А той: Какво, отказваш ли ми?

– Ами, викам, може пък и затуй да ме уважават. Щото не съм комунист и партиец.

След това не се видяхме сигурно още десет години. Така и не разбрах, станал ли е партиен член или не. А вече беше дошъл друг живот и това едва ли имаше някакво значение…

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Как да ни се случват хубави неща" от Мария Естапе Рохас

Откъс от "Благодаря ви, че слушахте" от Джулия Уелан

Откъс от книгата "Блъф: Всички лъжем"

Откъс от "Токсичните хора", Бернандо Стематеас

Македонец е лауреатът в конкурса за къс хумористичен разказ "Алеко"

Откъс от "Анн от фермата "Грийн Гейбълс" от Луси Монтгомъри

Откъс от "Ти, аз, завинаги" от Джо Уотсън

Откъс от "Пръстенът на цар Соломон" от Джанет Еванович

Откъс от "Емили в Париж" от Катрин Каленгула

Откъс от "Мозък не за този свят" от Андерш Хансен

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com