Откъс от "Оцелелите", Джейн Харпър

1722
Откъс от "Оцелелите", Джейн Харпър
Снимка: Издателство "Хермес"

- Виждала ли си Мия тази сутрин?

- Не съм. Не е ли тук?

- Излязла е с Одри. – Кийрън си провери телефона. Нямаше нови съобщения.

Той придърпа един стол и премести кашон, за да седне. Капакът не беше затворен и Кийрън надникна вътре.

В кашона имаше дрехи на майка му, прилежно сгънати в съседство с разлагащи се кухненски отпадъци. По кремавия пуловер, който Верити сама си бе оплела, се виждаха тъмни петна, оставени върху вълната от използвана торбичка чай. Покафеняла обелка от банан бе пъхната в джоба на чифт панталони.

Кийрън гледаше, без да помръдва. После мълчаливо вдигна кашона. Верити едва го погледна и сви рамене в отговор на безмълвния му въпрос.

- Баща ти знае, че се изнасяме. – Тя отново се обърна към Брайън, все така държейки закуската му. – Като ме види да опаковам, иска да помогне и прибира вътре каквото намери. – Тя хвърли поглед по останалите кашони. – Има и в други.

- Това е ужасно.

Верити не отвърна, само гребна от зърнената закуска.

- Мамо?

- Да?

- Трябваше да ми кажеш. Защо не ми каза, че положението е толкова сериозно?

- Имаш си достатъчно грижи. Сега си имате Одри. Работа. – Верити го погледна спокойно в очите. – Мога да се справя с баща ти. Всичко е наред.

- Не, не е. Чу ли, мамо? Изобщо не е наред. Положението е много лошо.

- Разбирам, че се чувстваш така.

Ето пак, като по часовник. Активното слушане, което Верити толкова обичаше. Тя отпи от кафето си и погледна хавлията, метната на стола му.

- Ще ходиш да плуваш?

- Може ли да не сменяме темата?

- Нямах такова намерение. – Тя го погледна от другия край на кухнята. – Щях да попитам дали си добре.

- О! – Кийрън преглътна. – Да. Добре съм. Е, цялата тази работа с татко е…

Той затърси подходящата дума.

- Предизвикателна? – предложи майка му.

- Да, нещо такова. – Кийрън щеше да каже скапана, но и това вършеше работа.

- Това… – рече Верити, но после се поколеба.

Кийрън зачака, искрено любопитен какво ще каже майка му, докато седи в кухнята в дома си, заобиколена от кашони с дрехи с петна от отпадъци, пъхнати там от мъжа, с когото са заедно от четиридесет години, но който в момента я гледа така, сякаш не е съвсем сигурен коя е. Верити се взря леко смръщено в чашата си за кафе. Кухненският часовник тиктакаше. После тя си пое дъх. Когато вдигна глава, неутралното изражение се бе върнало на лицето й.

- Кийрън, това, което трябва да помниш, е, че чувството на несигурност или тревожност е напълно нормално, когато предстоят големи…

Тя спря, когато Кийрън стана рязко от стола си. Не. Нямаше намерение да изтърпи сеанс, воден от майка му, за това, че страхът от промяната е нещо нормално. Вече му се бе налагало да го прави - няколко пъти - с квалифицирани професионалисти.

- Щом не искаш да говорим за това – каза той, – ще отида да поплувам.

Верити бе непоклатимо спокойна.

– Мислех, че говорим.

- Наистина ли?

Очите им се срещнаха. Верити заговори.

- Добре. – Маската не помръдваше. – Внимавай във водата.

Думите й прозвучаха толкова леко. Кийрън я гледаше. Тя също го гледаше. Наистина не можеше да каже дали тя не се преструва. Той бавно посегна към хавлията и излезе от кухнята, стараейки се да не тръшне вратата, за да не бъде изтълкувано по някакъв начин.

- Къде отива Фин? – чу от коридора въпроса на Брайън.

Верити не си направи труда да го поправи.

При задната врата Кийрън не обърна внимание на малкото пясък, който не бе измел, и го разнесе, когато с широки крачки излезе на верандата. Загледа се към морето с надеждата да види Мия да се разхожда боса по плиткото или да лежи на хавлия с дъщеря им.

Нямаше Мия. Нямаше Одри. Плажът зад къщата им бе пуст.

Кийрън извади телефона си и изпрати още едно съобщение. Къде сте?

"Оцелелите" - Нов завладяващ трилър от Джейн Харпър

Три внушителни метални фигури се издигат на скалите на тасманийското крайбрежие в памет на жертвите на потънал преди век кораб. Местнит...

Тръгна по тясната, но добре утъпкана пътека и през черната порта излезе на пясъка. Спря, когато наближи водата, и се обърна, засенчвайки очите си с ръка.

На север вълните се люлееха и пръскаха бяла пяна по пясъка. В далечината една-две лодки се носеха на лекия ветрец.

На юг… Кийрън замръзна.

На юг, само на няколко минути пеш, се бе събрала малка група хора. Стояха неподвижни и скупчени с наведени глави и стискаха здраво поводите на своите кучета, докато гледаха нещо, случващо се на брега. Тревогата им пулсираше по пясъка.

Кийрън щеше да се досети какво става дори да не бе зърнал синята униформа. Дори да я нямаше полицейската лента, която се вееше около забитите колове пред „Фишърменс Котидж”. Само едно нещо в Ивлин Бей можеше да събере такава тълпа на брега.

Кийрън пусна хавлията и затича.

Вижте всички последни новини от Actualno.com

Още от ЛИТСПОТ:

Откъс от "Хората, които сеят в снега", Тина Харнеск

Откъс от "Дефицит", Евгений Тодоров

Откъс от "Какъв е смисълът?" от Микаел Дален

Откъс от "Сбогом Едуард", Ан Наполитано

Как да забележите енергийния вампир

Откъс от "Светлина между два океана", М. Л. Стедман

Добромир Банев на 55: Не бива да таим чувствата си към някого, те са за споделяне

Откъс от "Как да бъдеш щастлив" от Ариан Шерин и Дейвид Конрад

Откъс от "Смирена" на Ина Ясипова

Откъс от "Смок свири на върба", Георги Божинов

Етикети:

Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъди активен участник в промяната!

И приеми нашата лична благодарност за дарителство.

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд Груп АД

IBAN: BG16UBBS80021036497350

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com