Откъс от "Последната картина на Ван Гог"

Докато запарих чая и подредих малките жълти кексчета, които бях изпекла по-рано, папа́ и Винсент бяха излезли в градината. Винсент седеше до папа́ на голямата червена градинска маса. Надвисналите клони на двата ни лимона бяха като рамка за лицата им. Папа́ изглеждаше някак облекчен, докато говореше за изкуство, за радостта, която му носеше печатната машина, и за собствените му опити с маслени бои и пастели. А Винсент сякаш също се чувстваше непринудено в компанията на папа́. Как ми се искаше в онзи ден да ме поканят да се включа в разговора им! Но те се бяха изолирали сред цветята и сенките на дърветата, а аз продължих да снова между градинската порта и кухнята.

Как е воювал Наполеон Бонапарт

Наполеон Бонапарт 1769 – 1821 г.  В четвъртък, 13 юни 1793 г., един слабичък двайсет и три годишен артилерийски лейтенант ...

Прочети повече

Бях запозната с фактите. Знаех, че Винсент е дошъл в Овер като пациент на папа́, но това не помрачаваше интереса ми към него. Той не изглеждаше болен. Беше блед, но не болезнено. Може би имаше нещо леко нехайно във външността му, което само засилваше привлекателността му. Сега можа да ви кажа, че той притежаваше нещо, което не срещнах никога повече: рядка смесица от уязвимост и дързост. Как завиждах на пчелите, кацащи в розовите храсти, че можеха да чуят всичко, което папа́ и Винсент си говореха. Исках да се вгледам в лицето му, да видя на кои от цветята ми се задържа погледът му. Дали смяташе, че виолетовите ми съсънки са красиви и заслужават да бъдат нарисувани? Дали беше заинтригуван от лечебните растения, които папа́ отглеждаше близо до входната врата? Дали беше забелязал покритата с бръшлян стена на една от двете изби в имота ни? Тази, в която папа́ държеше виното и сиренето? По-късно, по време на войната, там щяха да се пазят най-ценните картини от колекцията му: тези на Винсент.