"Протестите срещу бюджета са първите в историята и то за такъв, в който имаме рекордно увеличение на социалните плащания. Протестите не са социални - те не са като онези през 1997 г. или 2013 г., когато очакванията към бюджетите са да има повече социална защита. Давахме си ясна сметка, че социалните разходи трябва да са насочени към онези социални групи, за които еврото ще представлява по-голяма трудност. Гневът не е заради завишените социални разходи. Този бюджет не е нито ляв, нито десен. Протестите обединиха доста необединими групи, без да съм всезнайко по тези теми."
Това коментира в обширно интервю премиерът Росен Желязков в ефира на БНР в навечерието на втория мащабен антиправителствен протест в столицата и редица градове в страната срещу управляващото мнозинство на ГЕРБ-СДС, ДПС-НН, БСП и ИТН и срещу предложения бюджет 2026 г. Припомняме, че лидерът на партията мандатоносител Бойко Борисов обяви изтеглянето на финансовата рамка, но се оказа, че такова няма да има - ще се работи само по въвеждането на нови мерки след разговори със синдикатите и работодателите идната сряда. Още: Дежа вю от 2020 г.: Протести срещу Пеевски-Борисов в множество градове на 1 декември
"Всяко едно правителство се притеснява от напрежение, но не заради собствената си съдба. Ако бюджетът е адресата, към който е насочено недоволството, трябва да преработим рамката", увери премиерът и подчерта отново, че бюджетът е сложен.
Изтеглен или не?
Желязков отново потвърди и думите на Борисов, че всъщност финансовата рамка не е изтеглена, а само ще е преработена с цел да започнем 2026 г. с т.нар. бюджет на 1/12. "Ако се започне процедурата отначало, ще загубим поне два месеца само в процедури. Трябва да изготвим удължителен бюджет, вече превалутиран в евро, ще действа в най-сложния период от годината - януари, когато ще тече двойното обращение на лева и еврото. Това е системен риск и затова притиснати от времето и обстоятелствата ще направим доклади, с които да изменим рамката. Нека не бъркаме рамката на бюджета с философията и параметрите му", каза още премиерът.
Още: Любомир Дацов: Бюджет 2026 беше най-голям проблем за ГЕРБ (ВИДЕО)
По повод очакванията да се променят основните проблемни предложени мерки, сред които осигурителната вноска да се запази на 1%, вместо да стане 2%, както и да отпадне реформата СУПТО и да не се увеличава данък дивидент от 5% да 10%, Желязков уточни:
"Ако трябва да насложим желанията, това означава - по-малко приходи и повече разходи. Трябва да постигнем съгласие между работодатели, синдикати, но и между коалиционни партньори. Не може да се очаква, че един бюджет може да постигне пълно съгласие и да получи единодушна подкрепа. Ако приемем, че социалните разходи запазят своя ръст от 12%, каквото настоява БСП и ако приемем, че данък дивидент остане 5%, то трябва да видим какъв финансов ефект ще има", обясни той.
Припомняме, че през седмицата се стигна и до вътрешнокоалиционно напрежение, след като БСП настоя за социалните придобивки в бюджета, иначе напуска властта (ВИДЕО).
Мерките
Премиерът анонсира и една от идеите на работодателите, които били склонни на мерки, за които "една част от обществото също ще възрази - като увеличаване на данъчните оценки на недвижимите имоти".
"От икономическа гледна точка е справедливо, но от обществена не е ясно дали всички социални групи ще я възприемат. Ръстът на минималната работна заплата изпреварва двойно ръста на средната. Подоходната политика изпреварва ръста на инфлацията - в този смисъл този бюджет е и такъв, който ще увеличи социалните доходи чрез държавна намеса, но и това няма да се възприеме еднозначно. Добре е, че имаме разговор с партньорите и този консенсус ще доведе до някакъв резултат. Да видим дали опозицията ще е доволна от този консенсус", каза още премиерът. Още: КНСБ: Искаме 50 млн. евро за всички държавни служители, които протестираха в понеделник
Според него докъде са склонни да увеличат размера на държавния дълг зависело от това докъде е склонно обществото, защото правителството "не е универсалния счетоводител на държавата". И още: "Лично ние няма да позволим увеличаване на ДДС през 2026 г., защото ще стимулираме инфлационните процеси. Не мисля, че обществото ще приеме намаляване на разходната част.
