„Целта на посещението на европейския комисар по въпросите на вътрешния пазар Тиери Бретон беше единствено и само да оцени възможността за увеличаване на производствения капацитет на нашата отбранителна индустрия с оглед необходимостта от производството на боеприпаси за попълване на запасите на страните членки на ЕС и НАТО“. Това каза министърът на отбраната Димитър Стоянов в предаването „Брюксел 1“ на телевизия Bulgaria ON AIR. „Предложението на еврокомисаря е и с друго значение – откриването на нови работни места и съответно данъците от производството да останат в България“, допълни той.
Още: Пеевски си е купил фирма в Лондон, но не е прескочил бариерата "Магнитски"
Още: "Да, България" с кампания в парламента: Вот на недоверие с QR код (СНИМКА)
Министърът на отбраната разясни, че за да се попълнят запасите от боеприпаси, трябва да се увеличи производството основно на 155- милиметрови снаряди. „Българската армия все още не използва такива снаряди, но с нейната модернизация ще бъде променен и калибърът на използваните боеприпаси. Ние сме бъдещи потребители и подготовката на такова производство би помогнало армията да създаде необходимите си запаси от боеприпаси“, посочи министър Стоянов.
„До края на януари България предостави на украинската страна въоръжението и боеприпасите по споразумението с Украйна, ратифицирано от Народното събрание. Това, което беше предоставено, е в топ три от исканията на Украйна“, припомни министър Стоянов. Министерството на отбраната е предоставило и хуманитарна помощ в рамките на 7 милиона лева, 50-60% от които предстои да бъдат възстановени от фонд на Европейския съюз. „Допълнително споразумение за изпращане на въоръжение в Украйна няма, служебният кабинет стриктно изпълнява решенията на Народното събрание“, отбеляза той.
ОЩЕ: Спешно трябват повече боеприпаси: Еврокомисар идва в Сопот
Още: Иван Кръстев: Путин е гневен човек, искащ отмъщение, а Тръмп - гений на непоследователността (ВИДЕО)
Още: Депутат от ИТН: Вотът на недоверие нарушава Конституцията, някои от мотивите се повтарят
Стоянов каза още, че категорично няма да се изпращат български войници в Украйна и че това са били "крайно неудачни" интерпретации.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Конституционният съд няма да се занимава с въпроса дали Главчев заема законно поста си
Още: Коя е скритата власт и как расте Пеевски? Явор Божанков в Студио Actualno (ВИДЕО)
По темата за бюджета министърът изрази ясното си становище, че средствата за Българската армия не трябва да бъдат орязвани. „България има национален план за 2% от БВП за отбрана през 2024 г. През 2023 г. този процент е 1,85%. Националният план е представен и пред нашите съюзници в НАТО и се надявам да бъде изпълнен“, каза той и отново посочи, че 2% от БВП няма да бъдат достатъчни за модернизацията на Българската армия. „Нашите съюзници вече коментират, че 2% трябва да бъде най-ниското ниво. Трябва да се стремим да гледаме в перспектива за увеличаване на разходите за отбрана. Не може да се спира модернизацията на Българската армия“, заяви той.
По друга актуална тема – охраната на държавната граница, Димитър Стоянов съобщи, че в момента над 400 военнослужещи участват в помощ на своите колеги от МВР. Българската армия оказва съдействие и с транспорт, и с допълнителни средства за логистика. Ремонтирани са 110 км от оградното съоръжение по държавната граница. Министърът посочи, че се очаква засилване на мигрантските потоци и помощта, която Българската армия оказва по охраната на държавната граница, ще продължи и след април.
ОЩЕ: Димитър Стоянов: 2% от БВП за отбрана е най-ниското възможно ниво от 2024 година
Още: Как ще изглежда работата на Националния борд по водите: Говори регионалният министър (ВИДЕО)
Още: Желязков откри Борда по водите, обеща "честно управление" на парите (ВИДЕО)
„Натискът върху границата ни е значителен. Необходими са технически средства, които трябва да бъдат разположени по границата – системи за видеонаблюдение, датчици и т.н.“, посочи министър Стоянов. „Шансовете за предоставяне на финансови средства от ЕС за дооборудване на българската граница са изключително големи. Над 100 км от границата не са защитени от технически средства, а за тях трябват финансови ресурси. Не трябва да се забравя фактът, че тази граница не е само българска, тя е външна граница и на ЕС и разходите за поддръжка би трябвало да бъдат споделени“, отбеляза той.
