Готвят за реставрация една от най-изящните къщи в Русе от периода след Освобождението

Сградата е строена през 1892 г. от Стефан Симеонов. След 1944 г. тя става държавна, а впоследствие – общинска.

Сградата е архитектурна и художествена недвижима културна ценност с категория „национално значение”. Състои се от четири части. Основният корпус е с най-голяма площ и височина, състои се от преддверие, хол, салон, трапезария, кабинет и четири спални. Екстериорът е богат, издържан в духа на „неокласицизма”, с прецизно изработени пластични детайли.

Тя е сред сградите, строени от братята Иваница и Стефан Симеонови в Русе – едни от най-известните банкери в страната след Освобождението, едни от най-богатите българи през 19-ти век. Къщата е строена по западноевропейски модел.

В-к „Строител“ пише, че Стефан учи в Търговската гимназия в Свищов, където се жени за богата наследница и така набира първоначалния си капитал. (Лукса Симеонова е братовчедка на Алеко Константинов и проф. Иван Шишманов).

След Освобождението Иваница пък става общински съветник, кмет на града, а впоследствие и подпредседател на Народното събрание. Този пост, както и близките им контакти със Стефан Стамболов и Константин Стоилов, изиграват ключова роля в развитието на двамата братя.

Докато Иваница гради политическа кариера, Стефан се занимава с бизнес. С помощта на информацията от брат си, който е в течение на най-важните икономически въпроси в страната, делата им процъфтяват. Те правят финансов удар с концесията за строителството на жп линията София – Роман. По-късно двамата създават Българска търговска банка, в която се влива тяхната банка „Братя Симеонови“. Институцията печели търговете за строителство на жп линии в страната, обвързана е със сключваните заеми на България. Фалира, когато правителството спира строежа на един от големите проекти под натиска на Европа – линията Горна Оряховица – Велико Търново, финансиран изцяло от братята.

Симеонови са известни и с дарението от 50 000 златни лева за построяване на „Статуята на свободата“ в Русе, по проект на италианския скулптор Арнолдо Цоки.

Двамата са оставили на дунавския град и едни от най-красивите сгради в бароков стил.

Това е домът на Стефан Симеонов и съпругата му Лукса, проектирана от арх. Лудвиг Мейер от Австрия. На входната врата в частта откъм ул. „Иван Вазов“ има герб с инициали „СС“ на собственика.

От брака им се раждат четири деца – Олга, жената на Сирак Скитник; Милка - завършила музикална академия във Виена, съпруга ма Стефан Бисеров - дипломат, син на видната русенска общественичка Мария Бисерова; Евгения – съпруга на полк. Атанас Семизов, герой от Дойран; и Владимир Симеонов - завършил юридически науки във Франция и докторантура в Белгия.

През 2017 г., когато се заговори, че общината ще реставрира къщата, правнучката на Стефан Симеонов – д-р Теодора Константинова (внучка на Владимир Симеонов) заяви пред русенския вестник „Утро“, че абсолютно неоснователно и по политически причини са нарекли къщата „Семизова“ - на името на Атанас Семизов, съпруг на Евгения. Под това наименование тя съществува в регистрите на общината.

„Тази „грешка“ се дължи на факта, че след 9 септември 1944 година градските власти са се съобразили с това, че Семизов е членувал в партия - идеологически близка до БКП. А в Държавен вестник 1 бр. 63 от 1973 година, в списъка на архитектурните паметници на културата, строени в периода 1880-1920 година в Русе, под номер 97 за нея е посочено: Жилищна сграда /бивша къща на Стефан Симеонов - ул. „Иван Вазов“ 15/кв.97, планоснимачен номер 5“. По думите й многократно в годините са правени опити да се коригира тази несправедливост, включително и от кандидата на историческите науки Васил Дойков, но без успех до този момент.

(д-р Теодора Константинова се обръща към всички институции, от които зависи сградата да се впише като Къщата на Стефан Симеонов. Снимка: В-к "Утро")

„Радвам се, че в момента са заделени средства и се проектира ремонт на сградата и оформление на парка, тъй като от няколко години състоянието й не позволява да бъдат приемани ВИП гости, каквото е предназначението й след отчуждаването й, както по-благовидно се наричаше конфискацията“, подчертава д-р Константинова.

Тя припомня, че къщата е била разположена в обширен двор със забележителна градина-парк, шадравани, статуи и алеи, достигащ до ул. „Борисова“ и ул. „Константин Иречек“.

След 9 септември 1944 г. обаче в голям парцел, отнет от двора, е построен безличен блок, който закрива погледа към къщата.

Д-р Теодора Константинова разказва, че Стефан Симеонов е един от най-знаковите, но и неслучайно потопени в забрава строители на следосвобожденска България, като припомня материал в първото издание на „Форбс“ на български език от април 2011.

Ползващото се със световен авторитет издание нарежда Стефан Симеонов сред личностите, които със своята предприемчивост и финансово присъствие създават икономическия просперитет на Русе. Заедно с брат си развиват успешна търговия и извън пределите на Княжеството.

Русенското пристанище и търговският им нюх са предпоставка за разрастване на капитала им. Те учредяват и собствена банка - „Братя Симеонови“, една от първите в града. Специално построената сграда е един от архитектурните паметници и символи на Русе. В нея сега се помещава Банка ДСК.

Наред с това Стефан Симеонов е учредител на Русенската Търговско-индустриална камара и неин председател от 1895 до 1903 г. Председател е на борда на Българската търговска банка, член е на управителния съвет на Първото българско застрахователно дружество „България“, на Акционерно дружество „Труд“.

Основно със средства на братя Симеонови е построена жп линията Русе-Търново. Участвали са и в строителството на жп линията София-Роман и Септември-Стара Загора. Братя Симеонови участват и в много благотворителни инициативи в полза на русенското гражданство.

Когато събраните за построяването на Доходното здание и Паметника на свободата суми се изчерпват, те се включват с лични средства и правят възможно завършването на днешните символи на Русе. Освен това редовно купували книги и ги дарявали на училищата. В правилника на банката им влиза и задължението да отпускат периодично средства за озеленяването на Русе и представителното оформяне на кея.

Стефан Симеонов със своя предприемчив дух и замах е подкрепял също и културата в града, подчертава д-р Константинова. В неговия дом са гостували български и чуждестранни музиканти, артисти и художници. Устройвани са концерти и благотворителни балове, като братята са финансирали гостуването на чуждестранни театрални и циркови трупи, уреждали са изложби, посрещали са пианисти, цигулари и певци.

На работещите в банката раздавали 13-та заплата и безплатен обяд, а децата им посещавали по една седмица през лятото море или планина с пари, отпуснати от Стефан и Иван Симеонови, пише още в-к „Утро“.

До 1978 г. къщата на ул. „Иван Вазов“ 15 е собственост на наследниците на Стефан и Лукса Симеонови. През същата година по решение на местните власти къщата е отчуждена и като архитектурен паметник е предоставена за нуждите на Комитета за култура. В момента е приемна на общината. Предвид факта, че Стефан Симеонов е един от най-знаковите строители на следосвобожденска България д-р Константинова апелира русенското гражданство да не забравя хората, градили опорите на обществото и живота в първия град в миналото на страната - стария Русчук.

Предвидено е ремонтните работи да се изпълнят в три етапа: 

Първи етап: Изпълнение на покривни ремонтни работи; Сваляне на компрометирани мазилки; Демонтиране на дворната настилка; Изпълнение на изкопни работи във връзка с конструктивно укрепване, външна вертикална хидроизолация и външни инсталации; Конструктивно укрепване на терена и основите на сградата; Монтаж на вътрешни и външни инсталации, подмяна на фаянс и санитарно оборудване; Полагане на външна вертикална хидроизолация; Монтаж на осушителни пилоти, засипване и трамбоване на изкопите; Изпълнение на водоплътна стоманобетонова основа на тротоара.
Втори етап: Консервация и реставрация на външни стълбища и фасади, вкл. Каменоделски работи и полаганена нови мазилки; Изграждане на нови мазилки; Изграждане на стълбища и тоалетни в сутерена; вкл. Довършителни работи.
Трети етап: Благоустрояване, включително полагане на плочник и озеленяване.