X
 
 
Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!

Българите след пандемията: жажда за развлечения, спорт и устройства

877
Българите след пандемията: жажда за развлечения, спорт и устройства
Снимка: Huawei

Факт е, че пандемията ни втръсна до болка, на всички без изключение. Всеки от нас има и своите лични планове за връщане към нормалността, така както я разбираме. В тази насока са интересни изводите от едно актуално изследване на потребителските нагласи в 10 страни от Централна и Източна Европа (Австрия, България, Хърватия, Чешката република, Гърция, Унгария, Полша, Румъния, Сърбия и Турция), направено от компанията за маркетингови изследвания Ipsos по поръчка на Huawei. Проучването е проведено през август 2021 г. като неговата цел е да се установи какво е въздействието на пандемията върху здравето на потребителите и какви са техните индивидуални “планове за възстановяване и развитие”. Изследвани са нагласите на различни “разрези” от населението по пол, възраст, професионални и социални критерии. В следващите редове ще се концентрираме върху данните за България.

Първият извод, без да е изненада, че ситуацията през последната година и половина сериозно е засегнала качеството на живот на българите. Участниците в изследването са най-недоволни от три ключови аспекта на благосъстоянието - състоянието на личните им финанси, нивото на стрес и физическата им форма. Всъщност по негативни ефекти от пандемията българите са сред по-силно засегнатите от включените в проучването държави. В това отношение сме във втората група, заедно с гърци и сърби, след абсолютните лидери – турците.

Вглеждането в разбивката по групи показва, че жените съобщават за най-голямо влошаване в почти всички показатели за качеството на живота. В това число влизат физическото и психическото здраве, качеството на семейния живот и отношенията с приятелите; работата, качеството на съня, нивото на стреса и т.н. В по-малка степен това е факт за работещите в офиси, родителите и най-възрастната група активни хора на възраст между 35 и 65 години. Фактът, че жените споделят най-сериозен негативен ефект върху живота си се повтаря в цялото изследване. Възможно е това се дължи на факта, че жените в България едновременно градят кариера и поемат голяма част от грижите за децата и дома. Отворен е въпросът каква е “добавката” от по-висока осъзнатост на проблемите. Факт е, че редица изследвания сочат, че жените показват по-висока чувствителност от мъжете към качеството на живота.

Българите споделят, че затварянията са повлияли негативно на здравословните им навици. Сънародниците ни седят повече пред екраните (58%), хранят се по-нездравословно (36%), движат се по-малко (40%) и, съвсем закономерно, увеличават телесното си тегло (41%). Средното увеличение на теглото, споделено от участниците в анкетата е 7,4 килограма. Това е чувствително увеличение, дори ако игнорираме вероятното подценяване на увеличените килограми. Нещо повече, това е факт при положение, че много от българите и без това страдат от наднормено тегло и затлъстяване - съответно 29% и 17%, или близо половината от пълнолетното население, според самооценката на анкетираните в изследването. Увеличаването на индекса на телесна маса BMI в медицинската литература е свързан с по-висок риск от редица заболявания. Изводът е, че без корективни мерки в начина на живот пандемията ще влоши и без това тревожния здравен статус на средностатистическия българин.

При конкретните лични негативи от пандемията отново жените споделят за най-силно влошаване. Тук рекордът е при твърдението "Прекарвам повече време пред телевизор или компютър." (68%), В по-малка степен влошаването важи за “белите якички” - сборна категория включваща мениджъри, специалисти, чиновниците, свободни професии и работещи в офиси.

Колкото до физическите негативи в резултат от пандемията най-честите симптоми, изпитвани от българите са, в низходящ ред: липсата на енергия (53%), повишената тревожност (48%), проблемите със съня (42%) и общото чувство на претовареност (38%). В разпределението по групи отново жените съобщават за най-сериозно влошаване по всички показатели.

 

Решения

Дотук с проблемите. Нека да видим какви решения търсят българите. Добра новина е високата осъзнатост за нуждата от по-добра лична грижа за здравето. Близо 2/3 (66%) от нашите сънародници смятат, че трябва да подобрят физическото си здраве след пандемията. Повече от половината (55%) казват същото за психичното си здраве, което е отличен резултат за страна, в която това традиционно е подценяван аспект на благосъстоянието. В разпределението по групи жените отново водят и в двата аспекта на здравето, следвани от "белите якички" и родителите. Виждаме и някои любопитни разлики в споделеното от двата пола. Съответно 46% и 64% от мъжете и жените споделят нужда от подобрение на менталното си здраве, което с висока степен на вероятност показва подценяване и/или въздържане от споделяне от страна на мъжете.

Още по-добре е, че около и над половината от българите имат и конкретни планове свързани с тяхното здраве - да отидат на лекар (50%), да си направят рутинни медицински изследвания (52%) и да намалят теглото си (50%).

В по-широк аспект, най-популярните планове за "рестарт" на българите са пътувания с различна продължителност в страната (55-58%), следвани от отделянето на повече време за хобита (49%) и спорт (47%). Тук е любопитно да видим нещата, които българите вече са направили, както и тези, които все още копнеят да направят "постпандемично". Както всички знаем от собствен опит, най-много хора вече са използвали възможностите да се видят с роднини (50%) и да отидат на заведение (43%). В същото време най-разпространени са компенсаторните планове за музикален концерт или фестивал (51%) или на кино, театър, музей или изложба (51%). Иначе казано, кръчмите са си кръчми, но ние българите сега сме решени да наваксаме с културния живот във всичките му форми.

Както вече споменахме 66% от нашите сънародници смятат, че имат нужда от подобряване на физическото си здраве след пандемията. Начините, по които смятат да се справят с този проблем са намаляване на теглото (71%), повече дейности сред природата (67%) и увеличаването на спортната активност (65%). За тези, които искат да се погрижат за психическото си здраве най-популярните избори са прекарването на време с приятели (78%) и пътуванията из страната. Тези резултати могат да бъдат коментирани единствено като проява на прагматизъм и здрав разум.

Известно е, че плановете са просто намерения докато не се сдобият с бюджет. Затова е още по-интересно за какви желани "постпандемични" дейности са склонни да похарчат пари българите. На първо място са пътуванията (42%), на второ ресторантите (39%), а на трето кината, театрите и музеите (31%). Разпределението по групи е любопитно, като доминацията на жените при планираните разходи е смазваща в сравнение с всички останали групи. Освен при споменатите водещи категории дамите водят и в желанието си да инвестират в здравословно хранене, медицинско обслужване и електронни устройства.

 

Устройства

Когато става дума за устройства е интересно, че 38% от българите планират да закупят електронни устройства, които да им помогнат да поддържат здравето си, а 15% вече са го направили. В същото време над половината твърдят, че нови приложения и устройства са им помогнали по време на пандемията (55%) и могат да подобрят живота им в бъдеще (57%). Тези дялове са още по-високи сред хората, които съобщават за конкретни проблеми като повишен стрес, нарушения на съня и загуба на форма. Тази нагласа важи с най-голяма сила за най-младите (68%) и за жените (61%).

Над 4/5 или 79% от българите използват смартфони. Собствениците на смарт часовници и смарт гривни са съответно 15% и 13%, т.е. общо близо една трета от пълнолетното население. Реално най-използваните функции на смарт часовниците и гривните са крачкомерът и измерването на пулса. В същото време най-важните функции за техните потребители са измерването на кръвно налягане, пулс, кислород и стрес, както и наблюдение на съня.

Най-търсените характеристики на смарт часовниците са водоустойчивостта, дългият живот на батерията, съвместимостта с Android и iOS устройства, както и постоянното проследяване на различни показатели. Има три характеристики, които са по-привлекателни за българите, отколкото за потребителите в другите 9 държави участващи в проучването. Това са вече споменатата съвместимост (43%), изработката от трайни материали 39% и лесните за навигация менюта (37%).

Ако потърсим на пазара умни часовници точно с тази комбинация от най-желани характеристики много бързо ще стигнем до моделите на Huawei Watch 3 и Watch 3 Pro, и особено до техните Elite версии. За разлика от основните си конкуренти те са напълно съвместими както с Android, така и с iOS. Когато става дума за "трайни материали" това отново ни насочва към изработката на серията Watch 3 с използването на титан, неръждаема стомана, естествена кожа. При Elite версиите на Watch 3 и Watch 3 Pro дори каишките са направени, съответно от стомана и титаниева сплав. Смарт часовниците на Huawei се справят отлично и с третото най-желано от българите качества - интуитивността на менютата. Всичко това идва в комбинация с чудесен дизайн, щедър енергоспестяващ режим (осигуряващ до 21 дни работа), както и редица фитнес функции, включително пандемично актуалното измерване на кислородната сатурация.

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com