Нямото срещу 3D киното

Поне такъв извод се налага от броя на получените номинации - 11 и съответно 10. В "Изобретението на Хюго" познавачът на историята на киното Скорсезе пресъздава в най-малки подробности ранните години на седмото изкуство. Лентата е първата, която великият режисьор посвещава изцяло на любовта си към киното, голямата страст в неговия живот. В нея той прибягва към 3D технологията, за да пренесе на екран книгата за деца на Брайън Селзник "Изобретението на Хюго Кабре".

От 2013 г. определят "Оскарите" чрез електронно гласуване

Американската академия за кинематографично изкуство и наука обяви, че от 2013 година носителите на наградата "Оскар" ще бъдат определ...

Прочети повече

Чрез специалните ефекти Скорсезе затваря един кръг - заснетият през 1902 г. шедьовър на Жорж Мелиес "Пътешествие до Луната" (в него за пръв път са използвани специални ефекти в киното) е дигитализиран и се превръща в триизмерно зрелище.

Скорсезе, също като Мелиес навремето (в образа по удивителен начин се превъплъщава Бен Кингсли), използва докрай възможностите на съвременните технологии. Той пресъздава в 3D формат 30-те години на 20-и век в Париж. Голяма част от филма е заснета сред уникалния, изпипан в най-малки детайли декор на реална и в същото време фантастична жп гара.

И "Артистът", и лентата на Скорсезе са признание в любов към чудесата както на киното, направено с френски акцент, така и опит за връщане към методите на снимане, преминали в забвение в хода на надпреварата за усвояване на нови технологии.

От своя страна "Артистът" е заснет във формат, по който в  Американската киноакадемия изпитват силна носталгия. Черно-белият ням филм е пародия на лентите, създавани от  трагикомичния главен герой Джон Валентин в прекрасното изпълнение на Жан Дюжарден. Филмът на режисьора Мишел  Азанависиюс освен признание в любов към киното, поднесено от  един французин с американски акцент, е носталгия по отминалото  време, мелодрама, описваща началото на ерата на звуковото кино.  

Скорсезе, също като Мелиес навремето (в образа по удивителен  начин се превъплъщава Бен Кингсли), използва докрай  възможностите на съвременните технологии. Той пресъздава в 3D формат 30-те години на 20-и век в Париж. Голяма част от филма  е заснета сред уникалния, изпипан в най-малки детайли декор на  реална и в същото време фантастична жп гара в Париж,  представляваща едновременно и огромен часовник, в който се носи  главният герой на филма, 12-годишният сирак Хюго.

Расистки ли са "Оскар"-ите?

Изследване на състава на Американската академия за кинематографично изкуство и наука показа, че той е доста еднороден, съобщи Асошиейте...

Прочети повече

Докато Скорсезе използва съвременния кинематографичен език, за да разкаже за отминалото време, Азанависиюс ни потапя чрез  ням, черно-бял филм изцяло в началото на ерата на звуковото кино. Фино пародирайки филмите от онова време, той в крайна  сметка се прекланя пред творците, които гледат напред и се стремят към развитието на седмото изкуство. Една прекрасна  стилизация на невинността и простотата на филмите от началото на  20-и век, кино за това как мъж обича жената, как актьорите  обичат киното, а звукът - тишината. Лента, която не се заиграва  с класиката, самата тя изглежда като класика. Жан Дюжарден е  събирателен образ на всички велики от нямото кино, а Беренис  Бежо - на звездите в зората на седмото изкуство.

Впрочем  носталгията по миналото се усеща и в много от другите номинирани за "Оскар" филми. Главният герой на "Полунощ  в Париж" на Уди Алън, най-вероятен носител на "Оскар" за  оригинален сценарий, всяка вечер се връща назад към различен  романтичен период от парижката история. Сред прекрасните кадри  от Града на любовта като в шарен калейдоскоп се завъртат велики личности като Хемингуей и Фицджералд,  Дали и Пикасо.  Многопластова лента с фин хумор, в която макар и епизодично е  показана дори първата дама на Франция Карла Бруни-Саркози.

Действието на друга от водещите по номинации продукции -  драмата "Южнячки" (която вероятно ще донесе "Оскар" на Вайола  Дейвис, въпреки изумителната игра на Мерил Стрийп в "Желязната  лейди"), се развива в Мисисипи в началото на 60-те години на  миналия век. "Боен кон" на колоса в киното Стивън Спилбърг  връща зрителите във времето на Първата световна война, а "Дървото на живота" на Терънс Малик проследява спомените на мъж  за детството му в Тексас през 50-те години на миналия век.

Тази година сред общо 9-те продукции, които ще си оспорват  "Оскар" за най-добър филм, са още "Потомците" на Александър  Пейн, в който блести с играта си Джордж Клуни и доказва, че не е  само едно красиво лице на екрана;  "Кешбол" на Бенет
Милър,  една история по истински случай, в която Брад Пит показва, че си заслужава гигантските хонорари; и "Извънредно силно и  невероятно близо" на британеца Стивън Долдри.

Последният филм е посветена на събития от 11 септември 2001  г., разиграли се в Ню Йорк. В него малкият Оскар губи баща си.  Единственото, което му остава, е тайнствен ключ. Към него трябва  да открие ключалката. С номинацията за "Оскар" лентата постига  максимума. На повече надали може да разчита. Същото е  положението с "Кешбол", въпреки темата за бейзбола, любим спорт  в САЩ, въпреки истинската история (академиците много обичат  такива), да не забравяме и играта на Брад Пит, който обаче  сигурно отново ще се размине с "Оскар"-а и ще си остане само с  красавицата Анджелина Джоли и с поредния силен филм зад гърба  си.

По-сложно е положението с "Южнячки", мелодрама за тежката  участ на чернокожите жени. Лентата обаче по-вероятно ще донесе  статуетки в актьорски категории.

Докато миналата година "Речта на краля" бе безспорен  фаворит за "Оскар" сред филмите, сега интригата е запазена. Дали  Американската киноакадемия ще се преклони пред творците, които гледат напред и се стремят към развитието на седмото изкуство?

През 2010 г. "Аватар" на Джеймс Камерън бе пренебрегнат, въпреки  че с него започна една нова епоха в киното - тази на 3D  технологиите. Академиците предпочетоха "Войната е опиат" на  бившата му съпруга Катрин Бигълоу. Имащите право на глас явно  сметнаха, че гигантските приходи са достатъчни на Камер ън. Ще  зачете ли тази година академията големите продукции, които  хранят индустрията, или ще предпочете нискобюджетната, носталгична лента на Азанависиюс?

Освен това дали Холивуд ще допусне отново чужд филм да вземе най-ценния му трофей? Миналата година той отиде в ръцете на британците, ако сега попадне в  тези на французите, какво ще остане в Меката на киното?

На кинофестивала в Кан миналата година "Артистът", макар и в  последния момент, бе включен в конкурсната програма. Тогава  обаче отличието бе присъдено само на Дюжарден. А "Златна палма"  получи режисьорът Терънс Малик за "Дървото на живота".

От май миналата година обаче изтече много вода. Почти нямаше награда, която "Артистът" да не спечели. В навечерието на  "Оскар"-ите водещите в САЩ кинокритици единодушно сочат лентата  за победител, макар не всички да я предпочитат. Загадката  остава, докато не се чуе "И "Оскар"-ът се присъжда на..."

В крайна сметка обаче дали в надпреварата за "Оскар" ще победи "Изобретението на Хюго" на Мартин Скорсезе или "Артистът"  на Мишел Азанависиюс за обикновения зрител няма голямо  значение. Ясно е, че отличието ще получи филм - своеобразно обяснение в любов към седмото изкуство. Разказ за едни от най-епохалните събития в него, каквото е било създаването на  лентата "Пътешествие до Луната" (включена в списъка на  световното културно наследство на ЮНЕСКО), каквото е било и  настъпването на звуковата ера.

Чудо трябва да стане, за да успее друг от номинираните за "Оскар" филми да грабне златната статуетка в най-престижната  категория. Изборът на близо 6000-те членове на Американската  киноакадемия ( 5873, ако трябва да сме съвсем точни) е почти  предизвестен. Подсказва го и фактът, че залата в центъра  "Холивуд енд Хайленд", както вече се именува "Кодак тиътър", е   предекорирана така, че да напомня златните години на Холивуд. БТА