Експертиза: Костите в музея в Сливен не са на Хаджи Димитър

В констативния протокол било записано, че изследваните кости са на млад мъж между 18 и 22 години, с ръст 173-175 сантиметра, висок, но ненабит и немускулест. За разлика от това описание, за загиналия геройски през юли 1868 г. на 28 години Хаджи Димитър се знае, че бил нисък и набит.

1.2 млн. лева отива за довършителни работи по зала "Сливен"

За довършването на строителните дейности на зала „Сливен” по договор ще бъдат изплатени 1.2 млн. лева, обяви кметът Стефан ...

Прочети повече

До експертизата се стигна след медиен и обществен натиск по повод 175 години от рождението на Хаджията, отбелязани през миналата година, пише "24 часа". По-рано инициативна група излезе с официално предложение до министъра на културата, кмета на Сливен и директора на музея от хранилището да бъде извадена и експонирана раклата с костите, за които някои твърдят, че били на легендарния войвода. Нещо повече, бяха изказани и съмнения, че въпросните кости са изгубени, подобно на останките от столичната черква "Св. Петка", за които се смята, че са били на Васил Левски.

От музея в Сливен показаха, че костите са си там, а неговият директор Николай Сираков гарантира, че ще продължават да ги пазят във фондохранилището, поне докато стане ясно на кого всъщност са те. Най-вероятно останките са на български герой, починал от раните си през лятото на 1868 г. под връх Кадрафил в Сърнена Средна гора.

Те са пристигнали в родния град на Хаджи Димитър по неведоми пътища през 1880 година, когато в средногорското село Аджар, днес Свежен, са били препогребани част от четниците на Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които по някакъв начин са се спасили след разгрома на бунтовниците на връх Бузлуджа и са стигнали дотам. Според една легенда, сред тях е бил и самият войвода, който на Бузлуджа бил само ранен, но починал близо месец по-късно в Средна гора. Така вероятно мислела и майката на Хаджи Димитър, която участвала в пренасянето на костите до Сливен.

Официално обаче БАН и повечето български историци приемат, че славният войвода е намерил героичната си смърт на връх Бузлуджа, косвено доказателство за което е и най-новата експертиза на проф. Йордан Йорданов. Щом не са в Сливен, най-вероятно през 1961 г., когато е построен паметникът на четата на този връх, те са препогребани заедно с останките на други четници под монумента. Още повече, че според разкази на очевидци, на ръката на Хаджията били изписани инициалите му Х.Д. и така той бил разпознат веднага след смъртта си.

По стъпките на смелите сливенски войводи

Подвизите на стотици смели българи, тяхната дързост и вяра са пазили родния дух, копнежа по свободата и надеждата през дългите години н...

Прочети повече