Мюсюлманите преобладават в Смолянско и са със 70% повече от християните, 18 552 не са пожелали да отговорят на този въпрос при преброяването, а 8044 не са могли да се самоопределят, сочат статистическите резултати. Общо населението на областта към 7-ми септември 2021-ва година е 96 284 души.
Още: За пета поредна година "Родопи филм фест" събира почитателите на документалното кино
Още: 20 години и броим: Жители на родопско село сами си оправят улиците
С мюсюлманско вероизповедание в анкетната карта са се записали 39 217 човека (или 41,1%), а с християнско – 23 079, или 24,2%. Че нямат вероизповедание са отбелязали 6519 човека (6,8%) , 805 са прескочили този отговор въобще, 8044 (8,4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 18 552 (19.4%) са отбелязали отговор „не желая да отговоря“.
Майчин език български от всички тях са посочили 90 526 човека (или 94,8%), а турски – 3373 (3,5%), ромски -443, а друг – 321. Тук отново има доста хора – 731, които не са пожелали да отговорят на въпроса.
Лека разлика се констатира между посочилите българския за майчин език и тези, които се чувстват част от българския етнос. 86 818 са вписали, че са част от българската етническа група, 3049 – турска, 489 – ромска, 3589 – друга, 1373 не са пожелали да отговорят.
Още: Първи сигнал за нападение от мечка за годината в Смолянско
Още: Голяма авария остави без ток няколко села край Смолян
Връзката между етническото самоопределение и по майчин език е силно изразена. Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 99% от българската етническа група посочват българския за майчин език, 590 (0.7%) - турския.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Сред самоопределилите се към турската етническа група за 2 739 души (89.9%) майчин език е турският, а за 296, или 9.7%, майчин е българският език.
От НСИ в област Смолян уточняват, че етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната.
При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците „вероизповедание“ и „матерен език“. През 1900 г. е включен признакът „народност“.
Още: Схемата в театъра в Смолян: Обвиниха директора, присвоени са над половин милион лева
Още: Вижте листата на ДПС - Доган за парламентарните избори на 27 октомври в 22 МИР - Смолян
При преброяването в края на 1946 г. вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен се използва наименованието „майчин език“.
Само през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., са въведени признаците „етническа група“, „майчин език“ и „вероизповедание“, а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и „религиозност“.
При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни. Освен принципът доброволност за тях важи също принципът за самоопределение и възможност за свободно записан отговор по препоръка на ООН.
