България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
3 март: Освобождението на България от турско робство
На този ден през 1878 г., по нов стил, е подписан Санстефанският мирен договор за прекратяването на Руско-турската война, започнала през 1877 г. Този договор ознаменува Освобождението на България от турско робство. По стар стил датата на неговото подписване е 19 февруари.
Прочетете също: 26 февруари в историята: Димитър Петков е застрелян до Орлов мост
Санстефанският мирен договор е с характера на предварителен договор - той урежда, макар и неокончателно, обособяването на Трета българска държава след 5-вековно турско робство.
Около 17 ч. на 3 март 1878 г. в днешния истанбулски квартал Сан Стефано договорът е подписан от граф Николай Игнатиев и Александър Нелидов, представители на руската страна, и от външния министър Савфет Мехмед паша и посланика в Германия Садулах бей, представляващи Османската империя. На подписването му не присъства нито един българин, въпреки че 1347 български опълченци губят живота си в Руско-турската освободителна война.
От 1991 г. 3 март е национален празник, честващ Освобождението на България от османско владичество. За пръв път той се чества във Велико Търново на 19 февруари (3 март нов стил) 1879 г. Тогава Антим I, като първи екзарх на Българската екзархия и председател на Учредителното народно събрание, отслужва панихида в църквата „Св. Богородица". На панихидата присъстват граждани и депутати.
Година по-късно през 1880 г., 3 март се чества в София като Ден на възшествието на престола на тогавашния руски император Александър II. След събитията от 9 септември 1944 г. празникът е обявен за шовинистичен и тържественото му честване се преустановява.
На 3 март 1978 г. празникът отново се чества с решение на Политбюро на ЦК на БКП по повод 100-годишнината на събитието, но все още не е обявен за официален празник.
През 1991 г. с решение на Народното събрание 3 март е обявен отново за официален и национален празник на Република България, честващ нейното Освобождение от турско робство.
Честването на 3 март протича с вдигане на националното знаме, поставяне на венци на паметника на Незнайния воин в София в памет на българите, загинали в борбата за освобождението на родината. На площада пред Народното събрание, до паметника на Цар Освободител – Александър II се провежда тържествена заря.
По традиция всяка година се провеждат тържествени чествания на връх Шипка, чийто домакин е община Казанлък. В града празникът се чества с концерти, изложби, церемония по издигане на националния флаг и други празнични инициативи.
Прочетете също: 25 февруари в историята на България: Започва съдебният процес срещу Тодор Живков
Граници на България след Санстефанския мирен договор
Съгласно Санстефанския договор границите на България се отличават от тези на двете български автономни области, които първоначално са предвидени от Великите сили на Цариградската конференция от 1876 г. Договорът предвижда бъдещото българско княжество да получи значителна част от Егейска Македония, но за сметка на това да се лиши от Нишко и Северна Добруджа. Санстефанска България обединява почти всички български етнически земи, включващи Мизия, Тракия и Македония, простирайки се от река Дунав до Егейско море и от Черно море до планините в Албания. Санстефанският договор предвижда създаването на християнско Княжество България със собствена войска, което обаче плаща данък на султана. С Берлинския договор, който го резивира, се дават нови части от Поморавието и Добруджа съответно на Сърбия и Румъния.
Русия предава Северна Добруджа на Румъния. Това предизвиква протести на местното българско население, което отправя апел до руския император, заявявайки че това създава предпоставки за бъдещи конфликти между България и Румъния. Това води до възникване на т.нар. добруджански въпрос. Част от румънската общественост също не приема добре замяната на Южна Бесарабия със Северна Добруджа.
След Берлинския конгрес през юни–юли 1878 г. Великите сили окончателно орязват териториите на България заради предварителните тайни споразумения на Русия с Австро-Унгария и Великобритания. Санстефанска България става идеал на българите за години напред, последван от борба за обединяването на Княжество България с Източна Румелия, което е причината за участието на България в последвалите войни.
Прочетете също: 27 февруари в историята: Създадена е Българската екзархия
