България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем за важните събития и личности в нашата история. Като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си не само имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България, но и исторически събития, които по някаква причина са забравени, но са повод да бъдат припомняни - "На този ден".
27 февруари 1870 г.: Създаването на Българската екзархия
На тази дата през 1870 г. е създадена Българската екзархия. Тя е учредена с ферман на султан Абдул Азис. Българската екзархия просъществува до 1953 г.
Прочетете също: 25 февруари в историята на България: Започва съдебният процес срещу Тодор Живков
Според някои източници датата на създаване на Българската екзархия е 28 февруари. Съвременните исторически изследвания на Тодор Събев и Зина Маркова се основават на датата 27 февруари като официалната дата на издаване на фермана от султан Абдул Азис за узаконяване съществуването на самостоятелна българска църква.
В продължение на 40 години се води спор за установяването на българската национална църква. Искането на българския народ самостоятелно да избира свещениците си, които да са от българска националност е първото, което е поставено. През 1833 г. първи изразяват това желание жителите на Скопие и Самоков. Вселенската патриаршия се противопоставя категорично на тези искания. Отслужване на собствена литургия на български език и изграждане на училища допълва изискването на българските свещеници. В градовете, намиращи се на територията на Тракия, Македония и Мизия, има най-много гонения на гръцки свещеници и владици.
Прочетете също: 26 февруари в историята: Димитър Петков е застрелян до Орлов мост
Църковно-народният събор, свикан в Цариград през 1871 г., по силата на султанския ферман признава Българската екзархия за официален представител на българската нация в Османската империя.
В устава й са утвърдени две начала - началото на съборност, което предвижда участие на духовници и вярващи в църковното управление, и началото, основаващо се на изборност.
Временният съвет на Екзархията, свикан на 12 февруари 1872 г., избира за пръв български екзарх ловчанския митрополит Иларион. Високата порта не одобрява този избор. Само след няколко дни Иларион Ловчански се отказва от поста си. Видинският митрополит Антим I е избран на негово място.
В чл. 10 от учредителния ферман е посочен териториалният обхват на Екзархията. Той включва Русенска, Силистренска, Шуменска, Търновска, Софийска, Врачанска, Ловчанска, Видинска, Нишка, Пиротска, Кюстендилска, Самоковска, Велешка, Варненска (без града Варна и селата между нея и Кюстенджа), Сливенски санджак (без Анхиало и Месемврия), Созополската каза (без черноморските села), Пловдивската епархия (без Пловдив, Станимака и селата Куклен, Воден, Арнауткьой Долни Арбанас, Панагия, Ново село, Лясково, Ахлан, Бачково, Белащица. В Екзархията не са включени манастирите Бачковски, „Свети Безсребърници“, „Света Параскева“ и „Свети Георги“.
Ферманът разрешава и включването на други епархии при най-малко 2/3 на християнското население, което подкрепя това присъединяване. В резултат на това се състои референдум, след който се включва голяма част от Македония - Скопска, Охридска и Битолска епархии. Още две епархии се създават след извоюване на националната независимост - Неврокопска и Старозагорска.
Прочетете също: 23 февруари в историята: Открит е Първият църковно-народен събор в Цариград
