Българският IT сектор: Самопроизводство на кадри

Браншът е на мнение, че българското висше образование не смогва да изпълнява изискванията му – нито количествено, нито качествено. Ето защо много български софтуерни компании са принудени да намерят алтернативно решение – да произвеждат сами нужните им кадри.

Борисов: Репресия е да подтискаш IT фирми, защото ти искат оставката

Думата „репресия” се превръща в най-използваната от ГЕРБ частица в българския език. След като бившият вицепремиер Цветан Цв...

Прочети повече

Безплатните IT курсове са вече практика, която е достатъчно усъвършенствана, за да е доказано работеща за работодателите и надеждна схема за преквалификация за кандидат-софтуерните специалисти.

Курсовете обикновено варират като времетраене, но най-често са около половин – една година. Обучението е разделено на етапи, завършващи с изпити. Някои компании обвързват обучаващите се с договори, които да гарантират, че кандидатите са отговорни и имат сериозното намерение да положат максимални усилия и да завършат програмата. В повечето случаи най-добрите, достигнали финалния етап, биват назначавани на работа.

"Схемата на курса е по метода на "отсяването". Прави се предварителен IQ тест и тест по английски език. Започват определен брой курсисти, като през определен етап от обучението им се прави тест или се решават задачи, като най-слабите отпадат. Това се прави докато не се достигне желаната от фирмата поръчител бройка кандидати. Предполага се, че в края са останали най-добрите. Следва интервю с мениджъри от фирмата, разпределяне на екипите, подписване на договори, и т.н.”. Така обяснява процеса Васил Тодоров, програмист софтуерни приложения в една от водещите български компании в игралната индустрия, която също така организира собствени курсове за софтуерни специалисти.

По негови думи на курсовете идват всякакви хора, но най-важното за един успешен кандидат е да е амбициозен, упорит, последователен и да притежава логическо мислене.

Курсовете дават стабилна основа от практически умения, смята и Андрей Терзиев, програмист в същата фирма, преминал през обучителен курс по С++ през 2008 г. Според него само курсът е могъл да му даде нужните начални знания по програмиране.

Откриват Софтуерния университет на 16 февруари

Първият в България университет за практическо обучение на софтуерни инженери ще бъде открит официално на 16 февруари 2014 г. Софтуерн...

Прочети повече

Сред многото безплатни курсове по програмиране за начинаещи и напреднали разработчици на софтуер, безспорно най-популярен е този на Телерик - водеща компания, която предоставя решения за разработка на приложения, автоматизирано тестване, управление на проекти, изготвяне на доклади и система за управление на съдържание.

За мнозина от обучаващите се в Софтуерната академия на Телерик специализираното образование е било разочарование и затова са решили да се насочат към програма, която ще им даде по-адекватни и приложими знания.

"Взех решение да се запиша на курс по програмиране след една година, изкарана в Техническия университет в София. Там се сблъсках с окаяната образователна система. Начинът на преподаване и материалът по дисциплината за програмиране бяха отдавна остарели и безполезни. Реших, че трябва да намеря алтернатива и след като IT индустрията е водещ икономически сектор у нас, има много работни места и добро заплащане, се ориентирах към намирането на софтуерна академия, където да получа качествени и полезни знания", заявява 21-годишният Йордан Ценков.

"Програмата на Софтуерната академия на Телерик включва множество отделни курсове и езици - C#, HTML, CSS, JavaScript, уеб технологии, бази данни, cloud технологии, разработка на desktop и уеб приложения др. Насочеността на всеки курс е да даде солидна основа от знания, въз основата на която да започнеш в кратки срокове работа и да е достатъчна база за евентуално последващо развитие като софтуерен инженер", допълва той.

22-годишният Евгени Великов също е на мнение, че висшето образование не е достатъчно. В момента той е студент в ТУ – София ИПФ – Сливен и по думите му по никакъв начин това, което се учи в университета, не може да му помогне в професионалната му реализация след като завърши. Затова се е ориентирал към Софтуерната академия и е записал онлайн курсовете по HTML и CSS.

Работодателите в Европа търсят програмисти и медицински специалисти

Търсенето на работа от страна на българите в европейската мрежа за намиране на работа ЮРЕС не е по-различно от началото на предишни год...

Прочети повече

"Курсът продължава около една година. През това време се редуват различни модули. В края на повечето модули се прави отборен проект, т.е. събират се отбори на относително случаен принцип и по дадено задание се изработва проект, който след това се защитава пред комисия. В продължение на целия модул се водят лекции, като след всяка от тях се дават домашни работи. Всеки модул завършва с изпит. Успешно положилите изпита продължават присъствено в академията. Неуспелите имат възможност да запишат последващите курсове онлайн и ако предадат всичките си домашни в срок, да се явят на изпит в края на модула". Така 37-годишният Минко Велков разяснява схемата на обучението.

Според него курсовете се посещават от всякакви хора.

"Повечето са студенти, но има и работещи, по-възрастни, по-млади, всякакви. Курсът е безплатен и всеки може да го посещава, стига да показва добри резултати на изпитите. Също така има доста хора, които карат курса онлайн", допълва той.

Курса посещава и 57-годишният Кирил Иларионов, чиято мотивация била да систематизира знанията си и да наблюдава работата на преподавателите в академията.

Около 15 - 20% от кандидатите биват назначавани на работа, обобщава Емил Славов, доброволен асистент в Софтуерната академия и в Софтуерния университет.

Светлин Наков напусна "Телерик", за да създаде софтуерен университет

Светлин Наков, мениджър "Технологично обучение" и водеща фигура в създаването и развитието на софтуерната "Академия на "Телерик" напусн...

Прочети повече

"Основната причина за организирането на вътрешнофирмени обучения е незадоволителното качество на завършилите софтуерно инженерство студенти, които по идея трябва да представляват естествения гръбнак на IT сектора. Дори висшето образование в България да подготвя много добре студентите, не може да ги запознае с всички технологии, затова последващата следдипломна квалификация преди започване на работа е много вероятна", смята той.

Славов допълва, че единствените условия към курсистите са интерес към изучаваната материя, самоинициативност, стремеж към развитие и постоянство. Ето защо много от кандидатите нямат никакъв предишен опит в програмирането. И тъй като курсът е безплатен и няма определени изисквания, хора на средна и над средна възраст също проявяват интерес. "Важното е, че повечето, ако не и всички, имат желание да започнат работа като програмисти", заявява Славов.

"IT индустрията се развива в цял свят. При нас това също е възможно, защото не се изискват големи първоначални вложения за предприятие, което разработва софтуер, а основен е човешкият фактор – не материалният, както при други производства. Не трябва да се подценява и концентрацията на умни и способни млади специалисти, които са най-важните за успеха на такива фирми", допълва той.