Как членството в еврозоната се отрази на инфлацията и икономиката на държави като Хърватия, Латвия и Литва? Преди присъединяването на България като 21-вия член на Еврозоната, единната европейска валута приемат още 20 държави, последните от които Словения (2007), Естония (2011), Латвия (2014), Литва (2015) и Хърватия през 2023 година.
Първата година след въвеждането на еврото инфлацията се е повишила в три държави – Словения (+1,3 п.п.), Естония (+2,4 п.п.) и Латвия (+0,7 п.п.). А в три държави инфлацията е намаляла – Словакия (-3,0 п.п.), Литва (-0,9 п.п.) и Хърватия (-2,1 п.п.).
Още преди присъединяването към еврозоната, Хърватия се сблъска с висока инфлация, достигайки 13% на годишна база през ноември 2022 г. Основните причини за този ръст бяха глобални и обвързани с рязкото поскъпване на енергията и сериозните прекъсвания във веригите за доставки. Въпреки опасенията, след въвеждането на еврото, инфлацията започна устойчиво да намалява. През януари 2023 г. тя беше 12.5%, през февруари – 11.7%, до достигане на 5.4% през декември същата година и 4.3% през март 2025 г.
Източник: iStock
Тези данни показват, че самата валутна промяна е имала незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени. Оценка на Евростат за периода януари – март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно – минимално и временно увеличение. Въпреки това общественото възприятие не отразява тази статистика. Много потребители споделят, че са забелязали ръст в цените на ежедневни стоки и услуги.
Властите в Хърватия предприеха редица стъпки за ценови контрол, които се оказаха противоречиви и относително неефективни.
Държави като Литва и Латвия също изпитаха краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна. В повечето случаи тези ефекти се концентрираха в сектора на услугите – най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи. Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0.2 до 0.3 процентни пункта.
Източник: iStock
Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото. Опитът на тези страни показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни - особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор.
Според Фискалния съвет на България инфлацията не се причинява от самата смяна на валутата, а от реални фактори като военни конфликти с непосредствено влияние върху страната, производствени разходи, търсене, енергийни цени и икономическа политика. Данните за 2025 г. показват, че инфлацията в ЕС като цяло се стабилизира, но разликите между държавите остават отчетливи.
В страни като Румъния и Естония тя е над 5%, в България е около 4%, докато в големи икономики като Франция и Германия остава близо до или под 2%. Тези примери потвърждават, че инфлацията се определя основно от национални и глобални икономически фактори, а не от самото участие в еврозоната.
