В страните, където санирането не закъсня, панелният свят не е толкова сив

От 3 години насам програмата за саниране на старите панелни блокове в стрната е една от най-противоречивите теми в българското общество. От една страна е ясно, че жилищният фонд има остра нужда от обновяване, но от друга тегнат тежките съмнения за злоупотреби с програмата.

Панелното строителство не е характерен само за България проблем. Всички бивши комунистически държави трябваше да се изправят пред него и да го решат както намерят за добре.

Факт е, че България е една от последните страни от социалистическия блок, които се захванаха с въпроса. Останалите отдавна разработиха своите стратегии и ги приведоха в действие.

България забави санирането във времето изключително много, макар то да е повече от належащо. У нас има 70 000 панелни блока с над 710 000 апартамента в тях, в които живеят над 1,5 милиона души.

Българската програма за саниране започна в началото на 2014 г. Към момента ресурсът е почти изчерпан след сключването на договори за около 2000 блока.

На фона на малкия български опит, Чехия и Словакия отдавна приведоха в действие плановете си за реновация на старите сгради. Повечето панелки в бивша Чехословакия вече са санирани и вероятно това щеше да е съдбата и на българските блокове, ако държавата беше започнала да решава този проблем заедно с останалите в това положение - преди повече от десетилетие.

Източник: Behance

За разлика от страни като Германия например, където беше решено повечето панелни сгради да бъдат разрушени и на тяхно място да бъдат изградени нови, по-модерни, Чехия и Словакия избраха пътя на запазнаването на панелките. Правителствата на двете страни отдавна осъзнаха нуждата от реновация на този сграден фонд и така, на фона на България, където въпросът е на дневен ред едва от 3 години, Чехия и Словакия обновяват панелките си вече от повече от десетилетие. В резултат, голяма част от тези сгради днес са реновирани.

В Чехословакия бумът на панелното строителство е като този в България - през 60-те и 70-те години на миналия век. Чехите и словаците наричат сградите, някога проектирани с единствената цел да побират възможно най-голям брой хора и домакинства, "panelák".

Още преди десетилетие властите в Чехия и Словакия правят прогнози, че до 10 години блоковете ще се нуждаят от основен ремонт, за което ще са нужни милиарди крони.

На обществен дебат в Словакия е подложена темата, че панелките са проектирани така, че да издържат около 80 - 100 години. Съответно, ако страната иска да избегне принудителното им събаряне, трябва да отдели 400 млрд. словашки крони (€13,28 млрд. евро). Властта обявява, че част от тези пари ще дойдат по европрограми, но друга част ще трябва да бъде поета от самите собственици на апартаменти.

В Словакия броят на панелните жилища е малко по-малък от този в България - 600 000. Според експерти панелките изискват реновации на всеки 40 години.

В първата година на словашката програма са отпуснати средства за санирането на между 18 000 и 25 000 апартамента. Също така правителството започва да отпуска 15-годишни безлихвени заеми за собствениците на жилищата, за да могат да покрият те частта със самоучастието си.

Освен с пари от бюджета и еврофондове, Словакия финансира своята програма за саниране и с приходи от продажбата на вредни емисии. Същата е схемата за финансиране и в Чехия. В допълнение, и в двете страни, от самото начало на програмите им за реновация, са включени освен панелките, и еднофамилните къщи.

В Чехия панелните жилища са над 1,2 млн., от които от реновация имат нужда около 900 000.

В първите години след 2006 г. правителството отделя по 400 млн. чешки крони, но реновацията на всички панелки в страната струва 400 млрд. крони.

От години, с известни прекъсвания, работи програмата Green Savings, която предлага частични субсидии за енергийна ефективност на жилищни сгради и къщи. Субсидията е до 1300 евро на кв.м., до 50% от стойността на реновацията, а вече всяка година фондът на програмата е няколко милиарда крони, които се увеличават постоянно.

Държавата отпуска на домакинствата и безлихвени заеми за саниране.

В резултат на тези дългогодишни усилия на двете страни, днес голяма част от панелните блокове в Чехия и Словакия са санирани, укрепени и енергийно ефективни. Държавите продължават със своите програми за реновация, тъй като имат още много работа по пълното покриване на сградния фонд, но е безспорен факт, че десетилетие преднина на бивша Чехословакия дава изключително превъзходство в сравнение с България по отношение на начина, по който изглеждат старите жилищни сгради.

Двете държави са разработили мащабни програми за саниране, твърдо решени да преобразят сградното наследство от комунизма. Те изискват от своите граждани да се включат активно в тази проект, но всяка година увеличават отделяните си бюджети за саниране и резултатите са налице.