Ще издържи ли Доналд Тръмп до края на мандата си като президент на Съединените щати? Този въпрос е въпрос номер едно, откакто Тръмп влезе в Белия дом, а след случилото се с бившия ръководител на президентската му кампания Пол Манафорт и с бившия му адвокат Майкъл Коен въпросът отново е крайно актуален.
Всъщност, от двата случая, които приключиха вече с развитие в съда, този с Коен е далеч по-плашещ за Тръмп. Не за друго, а защото там говорим за нарушаване на федерално законодателство относно харченето на средства, набрани с предизборна кампания. А в историята на САЩ най-често най-големите публични издънки са били свързани именно с данъчната тема – достатъчно е да си спомним как Ал Капоне изгаря за укриване на данъци, не за мафиотски убийства.
Още когато бившият главен стратег на Тръмп – Стив Банън, се раздели с най-сприхавия американски президент, той прогнозира три варианта за бъдещето на Тръмп, като единият беше импийчмънт до края на тази година. Причината, естествено, е разследването за т.нар. руска намеса, помогнала на Тръмп да стане президент. Разбира се, за широките маси специално по този въпрос действа изключително силно пропагандата, набляга се на ракурса "добър – лош". Но всъщност опасността за Тръмп от това разследване изобщо не е тази дали ще се стигне до съд побутнал ли го е Путин и помогнал ли му е да стигне там, където малко хора вярваха, че е възможно. Опасността се крие единствено в това колко точно кирливи ризи ще излязат на бял свят и дали някоя от тях няма да се окаже достатъчна, за да доведе до член сблъсък с правосъдието Тръмп – такъв, за какъвто трябва да бъде свален имунитетът му като президент т.е. трябва той да бъде свален.
Всеки, който малко или много е следил възхода на Тръмп, е осведомен, че между 1991 и 2009 година неговият хотел и казино бизнес искат защита от кредитори по Глава 11 на Американския кодекс на банкрута. Точно това обстоятелство прави Тръмп не точно най-благонадеждния клиент за нови банкови заеми – поне законно. И тук идва т.нар. сива зона – какви са финансовите източници на някоя начинания на Тръмп и на каква цена ги получава той?
Особено внимание някои американски медии обърнаха на връзките на Тръмп с Deutsche Bank и капиталите, които идват от там що се отнася до бизнеса с недвижими имоти, който е една от перлите в корпоративното портфолио на американския президент. Материалите, в които се набляга, че точно този бизнес е един от начините руски олигарси и руската мафия да перат и крият пари, са много. Многократно е посочвано името на Феликс Сатър, който изглежда точно като гангстер на средно ниво – това ниво, което осъществява връзките на големите босове с източниците, които ги хранят. Но дотук нищо по темата не е влизало в съда – поне не още, защото разследването за руската намеса на Робърт Мълър не е приключило.
Разбира се, руските връзки към Тръмп са много благодатна тема, най-вече заради елемента на конспиративност, но всъщност далеч по-тривиално и опасно за него дотук се оказва нещо по-старо и от света – това колко често си отваряш ципа на панталона, когато не трябва! Разкритията на Майкъл Коен под клетва в съда за дадените пари на Сторми Даниелс и Карън Макдугъл определено наливат вода в мелницата "импийчмънт". И вече втори ден темата е анализирана много сериозно в американските медии.
Какви са обективните предпоставки – за да тръгне такава процедура, през ноември тази година Демократите трябва да успеят да вземат под контрол Камарата на представителите, което изглежда постижимо. На "опозицията" ѝ трябват само още 23 места. В Сената, обаче, ще е по-трудно – там демократите трябва да защитят 26 места, а републиканците – само 8. Освен това, евентуално одобрен импийчмънт от долната камара, която всъщност трябва да гласува старт на процедурата, се нуждае от мнозинство от две трети в Сената – доста сложно.
Възниква обаче и друг въпрос – искат ли демократите точно сега да търсят сваляне на Тръмп? Не бива да се подценява ефектът на един неуспех, но също така и на успех – защото по презумпция гласоподавателите се влияят от емоциите, а ако Тръмп изхвърчи от Белия дом заради нещо, което силно наподобява случая с Бил Клинтън, който не беше свален, тогава политическата буря може да се обърне и срещу демократите – на следващите президентски избори.
За Тръмп със сигурност предстоят трудни времена – дори без евентуална процедура по импийчмънт. Дотук той със сигурност губи твърде много енергия в политически битки и евтини заяждания, които пречат да реализира стабилно управление. Тръмп успя да наруши сериозно баланса в отношенията с ЕС, който винаги е бил определящ фундамент за външната политика на САЩ. Той се намеси и в Близкия изток, където възприе тактиката да разбуни гнездото на осите с признанието за Йерусалим, но от това Близкоизточният процес поне засега не печели нищо и никой там не иска да говори с другия, освен с оръжие. В Сирия положението си остава далеч от крайно решение – Башар Асад продължава да е на власт, Иран продължава да е на терен. На домашна сцена тепърва ще се види какъв ще е ефектът от политиката на нови и нови мита, но реакциите от различни икономически сектори не са добри – показателно е какво прави например "Харли-Дейвидсън".
Засега изглежда тактиката на демократите се базира на старата българска поговорка: "Дай на глупака въже, той сам ще се обеси". Заплахата от импийчмънт изглежда по-силна, отколкото от действителен импийчмънт. А фактът, че Манафорт се издъни точно по финансовата част, е основният проблем и за Тръмп. Кирлива риза след кирлива риза постилат пътя на провала – в една игра, в която опитните бюрократи винаги са с предимство. Не за друго, а защото успяват да изкарат противника по-лош, отколкото е и най-важното – от колкото са те!
Автор: Ивайло Ачев
