По казуса "Марковска" Борисов хвана бика за опашката

В рамките на един и същи ден тя заяви пред разни медии, че нямало да предаде онези, които са й гласували доверие в парламента, и ще се закълне като съдия в Конституционния съд, а само часове по-късно, когато президентът Плевнелиев й попречи да го направи, напускайки церемонията, беше цитирана да казва пред депутати, че всъщност е имала намерение да се закълне и да подаде оставка.

Двете й позиции се изключват взаимно точно толкова, колкото още няколко подобни нейни противоречащи си по смисъл предишни поредни изявления.

По този повод, ако се приеме за меродавно „намерението” й да подаде оставка след като положи клетва (нещо, което очевидно е било толкова засекретено, че не го е споделила дори с президента), ще смятам за позволено отсега нататък намеренията да се зачитат, щом като има толкова високопоставен прецедент.

Например:

Защо да не ограбя една банка с намерение да депозирам парите в друга и да ги върна с лихвите на ограбения трезор, за да му направя услуга? Не казвайте обаче на никого, защото намеренията на простосмъртните водят до белезници, докато самозабравилите се властници, които се разпореждат с живота и имуществото ни със самочувствието на недосегаеми, явно са загубили всякакво чувство за реалност и смятат нас, „мравките”, за толкова тъпи, колкото всъщност се оказваме, търпейки подобни изстъпления.

Този път обаче има надежда поне веднъж Темида да се ядоса и да свали превръзката. Марковска прекали дотолкова, че прокуратурата, която декларира първоначално, че няма намерение да се занимава с „казуса Марковска”, вече си е променила намерението.

Изплува новината за досъдебно производство срещу Венета Марковска от 2010 г., което никак не може да бъде наречено донос, защото е по сигнал на ГДБОП. Според БНР производството е срещу неизвестен извършител за търговия с влияние, пране на пари и подкуп.

Това е същият Георгиев, с когото Марковска е живяла години на семейни начала, но първата й реакция беше да отрече, че е била близка с него. В ГДБОП обаче са се усъмнили още преди 2 години, както се оказа „изведнъж” сега, че чрез него съдийката е получавала дарения, които са свързани със служебните й задължения.

А уж нямаше нищо срещу нея, както твърдеше в парламента не само самата Марковска, но и нейната закрилница на върха на правната комисия Искра Фидосова!

Интересно, как ли ще реагират от Европейската народна партия на това, че българският вицепремиер Цветан Цветанов ги подведе с тезата си за „непорочността” на кандидатурата на Марковска, след което висши представители на консерваторите му се довериха и се ангажираха от Брюксел с подкрепа на позицията на ГЕРБ за избора на Марковска в българския Конституционен съд?

Ходът на Плевнелиев с крачката встрани, направена когато скандалът налиташе с рогата върху него на ръба на пропастта, беше моментално аплодиран от главния тореадор на републиката Бойко Борисов. Това обаче е случаят, при който няма как скрие, че обича да хваща бика за опашката.

Иво Инджев
ivo.bg