Остават точно 10 дни до заветните избори за 44-то Народно събрание и ожесточените битки се водят на всички нива. Въпреки че предизборната кампания като цяло върви вяло, рехаво и скучно, все пак има опорни точки, по които кандидат-депутатите се мегаспециалисти на принципа: "У нас всякой разбира от футбол, политика и образование".
Та именно последното е в устите на ораторите, които обикалят по места и обещават всеки ден различно по-голямо и по-голямо увеличение на парите за учителите, повече и повече средства за просвета, повече контрол, повече сигурност. Всичко по повече.
На никого обаче не му се занимава с фундаментални въпроси като нарастващата агресия в училище, поставените в условия на "пъдарщина" учители и директори, които трябва да вардят всяка минута разхождащи се побойници по коридорите, застрашените от закриване училища в малките населени места и масовата неграмотност, която тръгва не от школото, а от семейството.
Да, парите са много важен елемент в системата на образованието, ала липсата на цялостна стратегия за това как искаме да изглежда българското училище след пет или десет години е по-важният. Защото, ако сега се занимаваме с реформи на парче, след десет години няма да има учители, няма и да има ученици, които да искат да чуят какво им се преподава.
Така че клишираните приказки и грандиозните заявки само съсипват българското училище, което и без това е на командно дишане.
Автор: Румен Скрински
