Българският премиер Бойко Борисов винаги е бил хиперактивен. През третия мандат на ГЕРБ той вложи изключителната си работоспособност предимно на външнополитическия терен. Но скандалите "Апартаментгейт" и "Къщи за тъщи" го принудиха спешно да се съсредоточи върху ставащото в самата България.
Борисов е навсякъде
През последните дни г-н Борисов даде газ до ламарината. Шофирайки сам, той лично инспектира строежа на магистрала "Хемус" (което, както обикновено, беше документирано с видео, излъчвано на живо в профила му във Facebook); атакува президента Радев, че се меси в избора на нов главен прокурор; съблазни с предложения за платена политическа любов - ново увеличение на заплатите в бюджетния сектор и коледни добавки за пенсионерите; обеща скорошно изграждане на заводи на големи чужди инвеститори ("в Шумен ще се правят шасита на BMW") и газови магистрали, "осигуряващи 1000% диверсификация"; предсказа благи вести като влизането ни в чакалнята на еврозоната; застана рамо до рамо с водещия кандидат на ЕНП за председател на ЕК Манфред Вебер; размаха за кой ли път призрака на аферата "Костинброд"; разказа как "се запознали и харесали" с водачката на евролистата на ГЕРБ Мария Габриел; обясни как някои от братовчедите си не бил виждал с години, а други дори ги "набил" (в отговор на призива на г-жа Йончева прокуратурата да провери митичната къща в Барселона, както и имотни сделки в полза на неговия братовчед Радослав Иванов). Не забрави и филхармонията…
До каквато и медия да се докосне човек през последните дни, загорялото лице на Борисов изскача от нея като кукувичка от старинен часовник с пружини. Вижда се: лидерът на ГЕРБ е в стихията си. В поредица от сложни финтове той комбинира със завидна гъвкавост моркова и тоягата. Станахме свидетели на гневни изблици срещу опонентите (Нинова, Йончева, Костов, Тафров - никой не бе пощаден). Видяхме и чаровните усмивчици и намигвания, придружаващи самохвалството и сладкодумните обещания, с които премиерът традиционно запленява широките народни маси.
Хепиенд за Борисов?
Финалните акорди на сапунената опера, наситена с апартаменти, тераси, оставки, пот, сълзи, но и с разминало се възмездие, са доминирани именно от исполинските усилия на премиера. Борисов надскочи, надмина себе си в демагогията. Но дали шеметната каденца, в която той даде максимален простор на своята политическа виртуозност, ще донесе хепиенд за ГЕРБ на 26 май?
Сценариите са няколко. Първият: успех за ГЕРБ - партията получава най-много мандати за ЕП. Макар да приличат на кръговете, описвани от ръцете на давещ се, повечето от енергичните действия на Борисов са точно това, което би предписал докторът в такава критична ситуация. За пореден път Борисов демонстрира умението си да манипулира невидимите клавиши на балканската народопсихология. Затова не е изключено ГЕРБ да успеят да се измъкнат от най-кошмарните скандали в цялата си история.
Изглежда също така, че един от партньорите на Борисов във властта - ВМРО, има шансове да се нареди точно до почетната стълбичка - на четвърто място след ГЕРБ, БСП и ДПС. Патерицата на ГЕРБ "Воля" също трупа подкрепа, твърдят някои социологически агенции. С други думи - доброто представяне на ГЕРБ, ВМРО и "Воля" ще бетонира конструкцията.
ДПС пък са в прекрасна кондиция след разпада на ДОСТ. И ако ГЕРБ отново покажат, че имат девет живота, хората на г-н Доган също няма да имат причина да стават от трапезата. Всичко това би дало на Борисов и сие тяга и за местния вот през есента. Изобщо: ако сега ГЕРБ излязат сухи от водата, твърде вероятно е да видим дори пълен мандат.
Ако БСП спечели
Вторият сценарий: победа на социалистите. Дори равният брой мандати с ГЕРБ ще бъде определен като успех за БСП. Към момента някои социологически агенции посочват, че БСП изпреварва ГЕРБ с 1-2%. Други изчисляват, че ГЕРБ са наваксали. Но освен разликата в рамките на статистическата грешка, трябва да имаме предвид и феномена на "срамежливия ляв избирател". На мнозина им е някак неудобно да признаят, че ще гласуват за бившите комунисти. Така че разликата в полза на БСП може да се окаже по-голяма от очакваното.
Ясно е обаче, че както победата, така и паритетът ще укрепят позициите на Нинова. И съответно ще форсират усилията ѝ в посока предсрочни избори. Разбира се, България не е Австрия, а и Борисов ясно заяви, че няма да подава оставка, колкото и да е зацапан шлиферът му. Но вариант, в който БСП печели най-много мандати, може и да го накара да размисли. Премиерът неведнъж е доказвал, че не е от най-последователните. От значение е също така дали някои от крепежните елементи на кабинета ще се пречупят за сметка на достойното представяне на извънпарламентарната опозиция - в лицето на "Демократична България" например, която изглежда има шанс за един мандат в Европейския парламент. Ако действително го спечели, формацията може също да потърси пътя към предсрочния вот.
Дори ГЕРБ да претърпят разгром
Едно обаче е напълно ясно още отсега: дори ГЕРБ да претърпят разгром на 26 май (което е малко вероятно), те ще продължат да бъдат незаобиколим фактор в българската политика. През последните десет години ГЕРБ си изградиха структури, чиято лоялност не може да бъде лесно сломена - защото е скрепена с дирижираните потоци от еврофондове, апетитни служби, протекции и пр. Но независимо от това дали партията му ще спечели или не, архитектът на тази система, г-н Цветанов, по всяка вероятност ще бъде принуден да се оттегли окончателно.
Автор: Петър Чолаков, Deutsche Welle
* Заглавието е на редакцията