Закриването на училища е тъжна, но необходима мярка

Демографската криза, в която се намира България, е налице от много отдавна. Държавата може да вземе мерки - стимулиращи или превантивни, но инициативата да има повече деца си остава на българите.

Виновни сме, че допускаме нацията ни да се топи. Виновни сме, че изградихме у себе си вредното схващане, че едно дете трябва да има всичко, за да е щастливо. А понеже "всичко" се дава трудно, детето често остава единствено. Виновни сме, че ни се виждат прекалено много усилията да отгледаме 2 - 3 деца. Виновни сме, че се оправдаваме с "нямането" (което иначе действително е безспорно сериозен проблем), когато виждаме как други, още "по-нямащи", създават големи семейства.

Да не би бабите и прабабите ни да са били по-богати, че са живеели в семейства с много деца? Да не би циганите днес да имат повече, че успяват да отгледат по 5 - 6?

Виновни сме, че на България й липсват деца.

А когато липсват деца, училищата са обречени. Няма по-тъжно нещо от това да закриеш училище. Но в такава реалност живеем. Закриването и сливането на училища е крайно необходима мярка, задължителна мярка, ако искаме да имаме качествено образование. Качество означава първо, да няма нецелесъобразно пилеене на пари, и второ, всеки ученик да получава нужното внимание и време, за да усвои знанията, които трябва.

Според Тотев родители ще кръстосват целия град като бедуини, ако не се слеят училищата

"Ако не бе взето това решение, през септември 120 семейства от квартал "Съдийски" щяха да ходят като бедуини с кервана из целия град. П...

Прочети повече

Защото е мъчение в едно основно училище да има 60 деца. Мъчение е паралелките да са слети и заедно да учат 5 деца от 1 клас и 6 деца от 2-и. Мъчение е един учител да влиза в класната стая и за 40 минути да трябва да предаде два материала на два различни класа. Вие бихте ли искали така да учи вашето дете? Бихте ли го пратили в такова училище спокойни?

В такова време живеем днес в България. Нужно е да се закрият училища, университети, болници. Когато няма хора, е нужно.

Ако обърнем демографската тенденция, тогава можем да претендираме за добри новини и новооткрити училища. Държавата може да подпомага семействата, но основната отговорност е тяхна. В собствените ни ръце е шансът да не се затрием като нация и да просперираме като общество. България се е измъквала от много по-тежки периоди и затова нищо не е загубено. Но е важно да осъзнаем личната си отговорност и да не я прехвърляме на друг.

Автор: Десислава Любомирова