Убийци на мечти

На път сме да останем без най-обичаната национална селекция, без любимци като Матей Казийски и Андрей Жеков. Без онзи тим, който обединява нацията и събира цели семейства, близки приятели и колеги в залата заради едно основно чувство - "гордост". Гордост, че притежаваме такива играчи и тим, който не ни изостави през годините. Не се превърна в бутафорията "футболен национален отбор", не ни изложи нито веднъж. Бореше се гордо и ни радваше.

Матей Казийски обмисля бойкот като Бербо

Звездата на световния волейбол Матей Казийски обмисля да последва пътя на Димитър Бербатов като се откаже от националния тим. Терзания...

Прочети повече

Задава се обаче часът на разпада.

На повърхността изплуват познатите ни гадни български черти. Проклятието да съсипем всичко, което е успешно и ни радва, заради нечии интереси и некадърно упрваление. Само за няколко дни федерацията по волейбол сложи кръст на тима. Уволни Радостин Стойчев, докара до ръба на нервна криза целия отбор, направи така че Матей Казийски и Андрей Жеков да стегнат багажа си и да кажат "Напускаме!". И едва ли ще останат единствените.

Останалите все още стискат зъби, но не се знае до кога ще издържат. И всичко заради една управленска глупост. Да махнеш треньора заради една загуба. Да посочиш като причина една грешка и да съсипеш целогодишен труд в навечерието на съдбоносни за класирането на Олимпиадата мачове.

Радо бе изхвърлен като мръсно куче без дори някой да има доблестта да му го каже в очите. Треньорът научи от медиите. Бе потресен, макар че го очакваше. Той усещаше, че разпададът предстои заради онези господа на шефските кресла. Същите тези, които изхвърлиха и Силвано Пранди преди време. Наглостта на федерацията стигна и до там, че викна италианеца да сменя Стойчев. Той обаче гордо отказа и не се унижи, защото знаеше какво го очаква. Знаеше, че ако се завърне го чака същият батак. Помия, в която ще затъне най-успешният ни национален тим. Отбор, който убиват ритуално.

"Газета дело Спорт": Българската федерация успя да се изложи

Сандро Филипини, заместник-главен редактор в най-известния спортен вестник на Ботуша „Газета дело Спорт” , коментира смянат...

Прочети повече

Тъжно, но истина.

До дни ще е ясна съдбата на звездите ни и кой ще остане в тима. Каквото и да се случи обаче, най-лошото вече е факт. Играчите са съсипани психически и никой няма моралните основания да изисква от тях класиране на Олимпиадата в тези условия. Без треньор, без спокойствие, без каквато и да е възможност за нормална работа. Остава да видим дали и сега "лъвовете" ще надскочат препятствията и ще ни донесат нова радост. За нас остава задължението да ги подкрепяме и обичаме, независимо от предстоящите резултати.