Глас на разума в Скопие: Четвърто полувреме - пропаганда и неискреност

„Историята за Холокоста, любовта между Ребека и Коста, която спасила еврейката от сигурна смърт, както и отменената от фашистката власт победа на футболния клуб „Македония”, сами по себе си са достатъчно богата и преди всичко - силна притча и метафора, ако идеята е била да се остане в историята, за която и без това има много лъжи и манипулации. Митревски обаче решил да я осъвремени, да й даде друго измерение. След като започва филма с лика на Александър Македонски, режисьорът отново решава да се върне в настоящето, когато вече възрастната Ребека се връща в родния град, намира свидетелството на баща си, в Музея на Холокоста в Скопие, който е един от обектите от „Скопие 2014”, и с това символично иска прошка от него и му показва своята победа – нейните деца, продължението на техния род.

Македония отказва да празнуваме заедно, но с радост приема Сърбия

Македония и Сърбия заедно ще отбележат 100-годишнината от битката при Куманово по време на Балканската война, съобщиха редица македонск...

Прочети повече

В това измерение филмът вече има съвсем различен контекст и прилича на пропаганден проект на правителството на Република Македония, за което вече и чуждестранните фактори, които го харесват, писаха че води неразумна външна политика, издига паметници на спорни личности от историята на Македония и България, и изтъква национализма в историята. Това значително намалява стойността на филма и лично аз не знам защо е необходим този компромис, този пакт с дявола”, пише Героска.

В текста си авторът пише и за пресконференцията, която следващия ден била организирана, и на която Митрески е извадил документ, по който е създал сценария.

„След като ни показа един куп документи, които потвърждават историята във филма, сред които „Законът за защита на нацията”, който важел освен в Германия и в София, Пловдив, Скопие и Битоля, „Законът за еднократен данък”, с който се отнема имуществото на евреите, „Договор за депортиране на 20 000 евреи от Македония, България и Тракия”, с което става ясно, че българите са спасили евреите не заради царя, а заради личните протекции на прогонените, Декларация, че македонските евреи били смятани за български поданици, но въпреки това били депортирани, документи от Холокоста във Вашингтон, където пише, че Македония била окупирана от България, фотографии, на които се вижда знамето на Царска България и на Третия райх едно до друго, нещо, за което се обвинява и сценографът, и самият Митрески, че не било вярно, документи, на които се вижда убийството на малолетни деца от българските фашисти, така както прецизно е описано и в самия филм – Митрески заяви: „Тези документи може да ги разгледате тук. За мен тази история е приключила”.

Но режисьорът не очакваше да го питат за съвременното политическо измерение на филма - нещо, което, според мен, е далеч по-опасно. След като бяха направени опити от страна на организаторите Митрески да не отговори, все пак режисьорът заяви: „Къде виждате национализъм?”. Единствените думи, които се появиха в моята глава, след този кратък отговор бяха на анализатора Никола Гелевски, който неотдавна в един свой текст, озаглавен „Размножаването на шараните”, нарече Митрески „демагог-халтураджия” и подлец”, пише авторът.

Скандалната македонска изложба ще се състои, но под друго име

Фондацията „Валони-Брюсел Интернасионал” е променила името на изложбата на средновековните ръкописи от ХІІІ – ХІХ век...

Прочети повече

Според Гелевска преди години е имало подобен филм, с подобно съдържание – „Подгряване на вчерашния обяд” на българския режисьор Константин Бонев. Сценарист на филма е македонският писател Миле Неделковски, а филмът е финансиран със средства на Министерството на културата на Македония.

„Въпреки че филмът има за цел да покаже, че всяка власт ни сервира един и същ обяд, той въобще не е обективен и невинен. Сръбската и комунистическата власт в Македония са показани като изключително брутални, но случайно се показва портрет на сръбския крал Александър, под който пише, че е убит от български бандити. А в следващата сцена сръбски учител пребива македонска ученичка, защото не ползва буквата „Ъ”, която и без това не е в македонската азбука. В целия филм се говори на български език, а никой не казва, че е македонец, въпреки че се говори за независимостта на Македония”, пише Героска и изтъква, че филмът бил показан от Българския културно-информационен център неотдавна.

Редактор: Ая Косарова