Кризата дава шанс на Европа за втора младост

Въпреки сегашната криза, историята на европейската интеграция е история на успеха. Никъде по света не е постигнато подобно хармонично съчетание на благополучие и солидарност, както в Европа. Възможно е това твърдение да звучи парадоксално, тъй като в края на 2011 година много европейски икономики се свиха. Но икономическото и социалното развитие на Европа през последните 60 години може с пълно право да бъде наречено история на успеха, имайки предвид три аспекта.

Първо, нито един друг континент не успя да превърне по-бедни съседни страни в богати промишлено развити държави благодарение на икономическа интеграция. Кой днес още си спомня, че след свалянето на военната хунта в Гърция през 1974 година доходът на човек от населението е бил едва 2050 евро? Днес, въпреки кризата, този показател е десет пъти по-висок. В Полша през 1990 година доходът на глава от населението е бил под 1600 евро, а днес възлиза на 9200 евро.

Ключ за тези успехи стана европейската интеграция. Но ползите от нея не са само за Южна и Източна Европа. Значителна част от развитието на германската икономика през последните две десетилетия е постигната благодарение на ефективното разделение на труда с източноевропейските съседи.

Второ, Европа и до днес е олицетворение на качество, изящество на конструкторска работа и практика на икономическа дейност, която е насочена към обединяване на стремежа към печалба и социалната отговорност. Европейският дизайн е вдъхновявал Стийв Джобс. Политици от много развиващи се страни – от Бразилия до Китай, гледат като пример социално ориентираната пазарна икономика. В много сектори – от автомобилостроенето до точната механика, европейските фирми все още остават световни лидери.

„Made in Europе” продължава да бъде международен еталон за качество. Впрочем, конкурентоспособността на Южна Европа силно спадна през последното десетилетие. Неравномерността на икономическото развитие на европейските държави е главната причина за сегашната криза в еврозоната.

Трето, нито един регион по света не е успявал до такава степен да обедини икономическия успех с принципите на солидарност, както това направи Европа в периода след Втората световна война. Никъде другаде хората нямат едновременно толкова много свободно време и толкова високо ниво на благосъстояние.

Много европейци чувстват, че тези постижения сега са заплашени. При това те забравят, че конкурентоспособността е напълно съвместима със социалното равновесия. В тази връзка добрите примери за реформи в Германия, Дания, Швеция и Холандия вдъхват оптимизъм.

Европа може да си върне предишния блясък. За това са нужни реформи. Моторът на европейската интеграция трябва отново да заработи. Трябва да се укрепи общият пазар, да се разширят правомощията на Европа за регулиране на финансовите пазари, енергийния сектор, транспорта и телекомуникациите.

Европа почти проспа цифровата революция. Сега не трябва да се допуска това да се повтори с технологиите на бъдещето – от биотехнологии до съвременни медицински техники. Единният европейски пазар на цифровите услуги би станал по-продуктивна среда за иновациите отколкото инициативите на отделните държави. При това Южна Европа се нуждае от спешно подобряване на инвестиционния климат.

Но преди всичко Европа трябва да обърне внимание на своята демографска ситуация. Въпреки увеличаването на продължителността на живота, европейците днес излизат в пенсия около десет години по-рано в сравнение с 60-те години на миналия век. През следващите 50 години трудоспособното население на Европа ще се намали с 50 милиона души. Нито едно общество в света не може да си позволи на фона на увеличаването на продължителността на живота и намаляване на раждаемостта да съкращава не само продължителността на работния ден, но и размера на задължителния трудов стаж. Не трябва да се забравя, че в бъдеще към разходите за пенсии ще се добавят и увеличаващите се разходи за здравеопазване и медицинско обслужване.

Трудно може да се намери оправдание на това, че на фона на намаляването на числеността на населението близо половината от младите хора в някои страни от Европа не са в състояние да си намерят работа. Тази ситуация трябва незабавно да бъде променена. Европа трябва да реформи пенсионните системи, да отвори пазарите на труда и да повиши мобилността на трудовите ресурси.

Европейският модел преживява криза на доверие. Има опасност, че изгубил вярата си в собствените си сили, континентът ще се откаже от принципите на европейска интеграция. Подобно развитие на събитията би било истинска трагедия. Напротив, кризата трябва да се възприема като шанс за реформиране на европейския модел. Ако това се случи, то Европа я очаква втора младост.

РБК Дейли