Няма да има сирийски пробив

Свиканото на 30 август по инициатива на Франция извънредно заседание на Съвета за сигурност на ООН за Сирия е обречено на провал. В заседанието са отказали да вземат участие по-голямата част от министрите на външните работи на страните-членки, в това число и руският външен министър Сергей Лавров, а позициите на участниците се разминават почти кардинално. Нещо повече, в навечерието на заседанието президентът на Франция Франсоа Оланд първи от западните лидери обеща да признае правителството на сирийската опозиция, ако такова бъде формирано. Това означава, че кризата в Сирия започва да се развива по либийския сценарий.

Според източник, близък до секретариата на Съвета за сигурност на ООН, Франция, която през август е председател на Съвета, се е надявала да достигне сериозни пробиви в сирийския въпрос. „Това би било много ефективен край за тяхното председателство. Но изглежда, че пробив няма да има”, смята източникът.

По неговите думи на заседание, в което трябваше да вземат участие министрите на външните работи на страните от Съвета за сигурност на ООН, ще има по-малко представители. „Американците открито заявиха, че след налагането на вето на резолюциите от Русия и Китай повече няма да разчитат на Съвета за сигурност на ООН по сирийския въпрос и ще действат без негово съгласие. Хилари Клинтън няма да вземе участие в заседанието на 30 август. Най-вероятно няма да присъства дори посланикът на САЩ в ООН Сюзън Райс. Министърът на външните работи на Великобритания Уилям Хейг все още не е взел решение дали ще пътува за Ню Йорк, но най-вероятно и той няма да вземе участие в заседанието”, разкрива източникът.

Руският външен министър Сергей Лавров буквално в последния ден е решил да не замине за Ню Йорк. Москва ще бъде представена на мероприятието от посланика на Русия в ООН Виталий Чуркин. „Изглежда, че Сергей Лавров не искаше само той и френският му колега да са единствените външни министри на срещата”, казва източникът.

Според него има друга причина, поради която руският министър на външните работи се е отказал от участие в заседанието. „Още на етапа на предварителните преговори стана очевидно, че няма да може да бъде съгласуван никакъв заключителен документ. Русия и Китай настояваха в текста да се заложи преди всичко на хуманитарния аспект – активизиране на оказването на помощ на бежанците и пострадали, призиви и към двете страни да прекратят кръвопролитието. Франция, Великобритания и САЩ настояваха за политическа декларация, в която се говори за необходимостта от оставката на Башар Асад. Тези позиции така и не успяха да се сближат” , допълва източникът.

Наличието на сериозни разногласия сред членовете на Съвета за сигурност на ООН бе потвърдено и от последното изявление на президента на Франция Франсоа Оланд. „Асад трябва да си тръгне. Докато той остава на своя пост е невъзможно да има политическо решение. Това, което се случва в Сирия, е неприемливо от гледна точка на сигурността и стабилността в региона”, заяви Оланд по време на годишната конференция на френските посланици. Според него за укрепването на стабилността ще помогне скорошното създаване на временно правителство на сирийската опозиция, което френският президент обеща незабавно да признае. Тези думи мнозина приеха като сензация – до момента западните държави не бяха поемали подобен ангажимент, а само се ограничаваха с вербална и материална подкрепа за противниците на Башар Асад.

Освен това президентът на Франция представи цял план за свалянето от власт на Башар Асад. Освен за признаването на опозиционен кабинет Париж настоява за създаването на буферни зони, в които няма да могат да влизат правителствените войски. Тези райони биха се превърнали в плацдарм за отрядите на опозицията, а в перспектива и в „революционна територия”, където би се базирало бъдещото алтернативно правителство.

По този начин Франсоа Оланд фактически предлага Башар Асад да бъде свален по либийския сценарий – в борбата с Муамар Кадафи присъстваха всички елементи в предложения план – и „революционна територия” в околностите на град Бенгази, и опозиционно правителство, и международно признаване на това правителство, чието начало също бе положено от Париж.

Оланд, който в последно време бе обвиняван в провеждането на твърде пасивна външна политика, изглежда, че е решил да опровергае това мнение. Президентът социалист явно взима пример от своя предшественик Никола Саркози, който през миналата година застане начело на международната коалиция срещу Кадафи.

Има още едно обяснение защо именно Франция проявява повишена активност в сирийско направление. „Исторически семейство Асад е основният противник на Париж в Близкия изток. Конфронтацията беше преди всичко в Ливан, но и в много други места. Никой във Франция не е забравил, че именно Хафез Асад, бащата на сегашния президент, е отговорен за атентата в Бейрут през 1983 година, при който загинаха 58 френски военни”, посочва източник, близък до френското правителство.

Коммерсант