Двама турски войници загинаха, а петима бяха ранени при въздушна атака в сирийската провинция Идлиб, съобщи турското министерство на отбраната, цитирано от РИА Новости.
-Breaking-
— Brasco_Aad (@Brasco_Aad) February 20, 2020
RUSSIA BOMBED TURKISH SOLDIERS INTO OBLIVION WHO TARGETED A RUSSIAN AIR FORCE SUKHOI SU-24 WITH MANPADS
Протурските бойци, подкрепени от турската артилерия, пробиха защитните сили на сирийската армия при Кминас и Найраб, съобщи по-рано руският Център за помирение на враждуващите страни (ЦВПС) в Сирия. Руски самолети Су-24 атакуваха напредналите терористи, което позволи на сирийските войски успешно да отблъснат всички атаки, пише медията. Така опасността от военни действия между Русия и Турция се увеличи застрашително.
-breaking- (Turkish source)
— Brasco_Aad (@Brasco_Aad) February 20, 2020
Turkey is retreating From al-Nayrab. Russia is now openly admitted that it is striking Turks soldiers directly.
The whole operation has stopped.https://t.co/CbZlABSf73
На 18 февруари турските и руските дипломати проведоха преговори, които трябваше да разрешат поредната криза в Сирия. Но компромис не само че не беше намерен, ами се стигна границата на войната. На 19 февруари турският президент Реджеп Ердоган заяви, че турската операция срещу правителствените войски на Сирия е "неизбежна". В отговор Русия обеща подкрепа на сирийските войски.
Възможен ли е реален въоръжен конфликт между Турция и Русия? Това пише в свой анализ руското издание "Медуза.ио", който представяме със съкращения и без редакторска намеса:
Какво се случи
През януари 2020 година сирийската армия с подкрепата на Русия започна операция за унищожаването на последния анклав на въоръжената опозиция в страната в провинциите Идлиб и Алепо.
Традиционните телефонни разговори между Путин и Ердоган, които досега приключваха подобни кризи, не спряха настъплението. Президентите успяха да се договорят само за продължаване на преговорите на ниво дипломати и военни. Срещата бе на 18 февруари, но тя само задълбочи кризата.
Какво точно искат Русия и Турция?
Русия и Турция се осланят на договореностите от Сочи, подписани през есента на 2018 година, съгласно които в Идлибския анклав действаше примирие при следните условия:
1. Русия и Иран, като съюзници на Асад, се задължават да не допускат настъплението на сирийски войски в анклава в Идлиб.
2. Турция, като съюзник на опозиционните на Асад групировки, базирани в анклава, обеща да изведе бойците на 20 км от фронтовата линия и да отдели умерената опозиция от терористите, близки към "Ал Кайда."
3. Опозицията в анклава трябваше да осигури безпрепятственото движение (в това число и за транспорта, принадлежащ към правителството) по двете главни магистрали в Идлиб - М5 Дамаск-Алепо и М4 Латакия-Алепо.
Споразумението не беше изпълнено от Турция. Сирия и Русия също нееднократно го нарушаваха.
Защо Москва и Анкара не успяха да се договорят, както обикновено?
В Москва явно са счели заплахите на Турция да отвоюва територията на Идлибския анклав за блъф. Това предположение сякаш потвърждаваше бездействието на Турция по време на настъплението в предградията на Алепо, но за всеки случай Москва навлезе в отново отвоюваните райони, което трябваше да накара Турция да се откаже от операция.
На 17 февруари армията на Асад се оказа на 15 км от единственият граничен преход, свързващ анклава с Турция. Възникна реален риск бойците и турската войска да бъдат отрязани от границата.
Настъплението спря едва тогава, когато правителствените войски стигнаха до района с турски войски, които бяха спешно прехвърлени в анклава преди това. Башар Асад Заяви, че турците няма да могат да спрат освобождаването на Идлиб, а войната ще свърши само, когато правителството си върне контрола над цяла Сирия. Сериозността на това изявление се подкрепят от събитията на фронта - сирийските войски поне два пъти от началото на февруари обстреляха турските бази, загинаха няколко турски войници...
На 18 февруари се състояха решаващи преговори между турските и руските дипломати. Русия предложи свой вариант за "изпълнение на съглашенията от Сочи"- на сирийското правителство се предаваха територии край магистрала М5 и района плътно до магистрала М4.
По време на преговорите стара ясно, че Турция не смята това предложение за приемливо. На 19 февруари Ердоган заяви, че войските му не са намесвали в случващото се, тъй като са подготвяли мащабно настъпление срещу Асад и "външните сили", които го подстрекават. По думите на Ердоган сега настъплението на на турската армия е напълно подготвено и "неизбежно".
Това реална заплаха ли е?
Турция явно не може да даде просто така на Асад голяма част от Идлибския анклав. Съгласието би означавало признание на Ердоган за поражение на неговата външна политика. Москва също не може да допусне сирийските войски да се откажат от територии, които те са отвоювали.
И Русия, и Турция недооценяват решимостта на другия да постигне целите си на всяка цена. Москва до момента не вярваше, че Анкара наистина иска и ще може да нанесе решителен удар по сирийската армия. От своя страна Турция смята, че Русия блъфира с обещанието си да помогне на Сирия в случай на открито противостояние с турската армия.
Верни ли са сметките на Путин?
Вероятно изгодата за Русия от бърза победа в Идлиб ще бъде по-малка, отколкото загубите от развалените отношения с Турция.
Ако въоръженият конфликт с Анкара е малко вероятен, то студената война сега е почти неизбежна. Може да се повтори ситуацията от 2015 година, когато Русия въведе санкции срещу Турция, разрушителни за икономиката ѝ. Сега обаче може да пострада самата Русия, която за времето с приятелството с Турция започна с нея няколко скъпоструващи проекти - от продажбата на С-400 до газопровода "Турски поток" в Европа през територията на Турция.
Изглежда Москва не оцени отрицателната реакция на Турция и се опитва отново да намери компромисно решение. Говорителят на Путин заяви, че турска операция в Идлиб би била най-лошият сценарий. Ердоган отговори, че "най-лошият сценарий" ще бъде противодействия на турската операция от страна на Русия.
