Какво ще прави България със здравеопазването си в рамките на Националния план за възстановяване и устойчивост на България (т.нар. план за възстановяване от коронакризата)? Зам.-здравният министър Жени Начева изброи акценти в тази насока по време на дискусия за четвъртия стълб от плана – „Справедлива България”.
Според нея, до края на годината ще е готова Национална здравна стратегия, която да обхване комплексно всички сектори на здравеопазването. Особен акцент щели да бъдат човешките ресурси – специално перспективите за развитие на системата за обучение и за специализация. Предвижда се с евросредства да се развива обучение в сфери, където има дефицит на специалисти – например инфекциозни болести, психиатрични грижи. Акцент ще е и първичната медицинска помощ, като ще се залага на развитие на дистанционно наблюдение.
Начева увери, че ще ще се работи за електронно направление и изграждане на електронна рецепта, като идеята е те да работят още следващата година. И не се съгласи, че доболничната помощ не била приоритет.
Признаваме, че нещо трябва да бъде направено, но по-скоро обикаляме. Това, което правим, е решаване на отделни проблеми чрез отделни услуги, финансирани целево и то невинаги, отправи критика Иван Нейков, социален министър от кабинета на Иван Костов. Той наблегна на това, че нямаме истинско професионално ориентиране, което да позволи осъзнаване на силните страни на всеки и развитието им. Необходимо е да се изследва и потенциалът на регионите, подчерта Нейков.
Имаме идея да направим карта на всички млади хора между 15 и 20 години, с която да сме наясно каква е грамотността им и какви са базовите им умения, за да можем да им помогнем, посочи социалният министър Деница Сачева.
Според анализатора Димитър Ганев, всичко заложено в плана сочи дългосрочен ефект, а не бързо възстановяване от коронакризата. Той изрично наблегна, че планът е наистина всеобхватен и дори в специализирана дискусия е трудно да се наблегне на акценти.
Погледът на управлението чрез Томислав Дончев
Изкуството е да се фокусираме едновременно върху решаване на проблемите и търсенето на нови перспективи – за да е добър един проект, той трябва да има ясен фокус. Ако мерките не са комплексни, няма да имаме успех, знам от опит. Както казваше един еврокомисар проф. Данюта Хюбнер: „Хубаво е да строите пътища, но ако строите само хубави пътища, чудесните младите хора, които имате, бързо ще избягат по хубавите пътища“. Това обясни вицепремиерът Томислав Дончев.
Основен акцент на плана е икономика на знанието, икономика от ново поколение, да скъсаме с ишлемето. Само че той не може да бъде осъществен, ако нямаме инвестиционни проекти и мерки в други сфери, сигурен е Дончев. И даде пример - ако имате добри и силни компании, които се опитват да се развиват, но ако нямат качествени специалисти, ще се провалят. Ако имате добри университети, ще направите добри специалисти, но ако нямате добро качество на живот – ще ги изгубите. Трябват ви детски градини, здравеопазване и прочие.
Затова стълб 4 не е допълващ, а изключително важен – четирите стълба в плана са като четирите крака на една маса. Тук са допълнителните интервенции за подобряването на бизнес средата, включително и в съдебната система. Тук са мерките за подобряване на здравеопазването, на културата и социалната политика, каза Дончев.
Дончев маркира няколко основни акцента в този четвърти стълб в плана за възстановяване на България: довършване на електронизацията включително и в правосъдието – за дигитализирането на основните масиви в администрацията са заделени 150 млн. лв.; електронната идентификация през новите документи за самоличност – за нея са предвидени 192 млн. лв.; в социалната сфера – как се справяме със застаряване на населението – преминаване към икономика, базирана на възрастни хора и втори приоритет – учене през целия живот - претендирам, че в тази сфера има много какво да се направи; здравеопазването – приоритет ще е психиатричната помощ и бързата реакция при инсултите; културата също е индустрия – идентичност и начин на живот, ново финансиране и дигитализация да очаква и Фонд "Култура", с който ще се стимулират нови проекти, достъп до повече европейско съдържание в България.
