На 21 май започва двудневното посещение на българския президент Румен Радев в Русия. В понеделник (21 май) той ще се срещне с Дмитрий Медведев, а във вторник (22 май) в Сочи с руския си колега Владимир Путин. Преди срещата Радев отговори писмено на въпроси на журналистите Галина Дудина и Юрия Барсукова от руското издание "Коммерсант". Ето пълният текст на интервюто, публикуван на сайта на президентството.
Какви са очакванията Ви от предстоящата визита в Русия?
Това е първата среща между президентите на България и Русия от 10 години. Такова дълго отсъствие на диалог на най-високо равнище не отговаря на интересите на двата народа, свързани от вековни духовни и културни връзки. Струва си да отбележа, че "народната дипломация", общуването между туристи, артисти, професионалисти, културният обмен и прочее никога не са секвали. Липсата на политическа воля и кураж винаги се е компенсирала от историческата и човешката близост. Сега е важно да възстановим доверието и да пристъпим към конкретни действия. Необходимо е да бъде проведена поредната 16-та сесия на българо-руската Междуправителствена комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество през втората половина на 2018 г. Очаквам след срещата на президентите двете правителства да набележат конкретни мерки и проекти във всички сектори.
По-рано през годината отправихте покана към президента Путин да посети България по повод навършването на 140 години от Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Има ли съгласувани дати за такова посещение?
Имаме принципна договореност с президента на Руската федерация за осъществяване на негова визита в България през 2018 г., в която съвместно отбелязваме 140-ата годишнина от края на Руско-турската война и нашето освобождение. Но преди президентските избори г-н Путин нямаше как да се ангажира с конкретна дата. В Сочи ще подновя поканата си към него. Убеден съм, че такова посещение в близко време би създало благоприятни условия за по-нататъшното задълбочаване и разширяване на двустранното сътрудничество.
Важна област на сътрудничество между Москва и София е енергетиката. След отказа на България през 2014 г. за участие в газопровода "Южен поток" в Русия битува недоверие към страната като възможен партньор в големи инфраструктурни проекти. От руска гледна точка се смята, че именно отказът на България доведе и до отмяна на строителството на тръбата. Как според Вас България ще убеди руската държава, че в случай на продължение на "Турски поток" през територията на страната ви, няма да възникнат подобни проблеми както с "Южен поток"?
Преди всичко смятам, че тази тема се нуждае от деполитизиране, а водещи трябва да бъдат гласовете на експертите и икономистите. Във всеки случай в интерес на България е да се утвърждава като енергиен център в Югоизточна Европа, което означава и държава, разпределяща природен газ.
Що се отнася до доставките на природен газ от Русия, съм на мнение, че България има нужда от пряка доставка на руски газ през Черно море. Да го наречем "Български поток". Диктува го здравият разум и изискванията за енергийна сигурност и ефективност и то не само спрямо България, но и спрямо Европейския съюз. Тази амбиция не се различава от мотивите на Германия да осъществи "Северен поток 2". Разбира се, и България, и Германия са държави-членки на ЕС и следва да зачитат нормите на Третия енергиен пакет. Надявам се руската страна и Брюксел да проявят разбиране към тази идея.
На второ място, добър ход е, че нашето правителство отваря отново темата за АЕЦ "Белене". Беше време, когато същите политици се гордееха с неговото спиране. Мисля, че това е проява на реализъм. Този проект има бъдеще, но при ясна правна, времева и ценова рамка.
Към момента съществуват ли договорености между България и Брюксел за пренос на руски газ през българска територия по газопровода "Турски поток" от 2019 г.?
България има амбицията да засили позициите си на регионален разпределителен център на природен газ и тя се подкрепя от Европейския съюз. По Механизма за свързване на Европа бяха отпуснати безвъзмездно 920 000 евро за предпроектното проучване. Проучването вече е в ход, а една от основните цели на проекта е увеличаването на транзита на природен газ през българска територия, включително и на руско гориво.
След като "Южен поток" беше заменен от "Турски поток", транзитна страна за руския природен газ следва да бъде Турция вместо България. Според Вас, как това би повлияло върху енергийната сигурност на България и Европейския съюз? Вие предлагали ли сте идеята Русия да се върне към първоначалните планове за директен излаз на газопровода през Черно море към българска територия?
Безспорно най-сигурният, най-надеждният, а и най-евтиният път е директният. Особено когато говорим за пренос на допълнителни количества руски природен газ към България, Сърбия, Унгария, Австрия и Северна Италия. Логичният избор за разширяване на руските доставки на природен газ за Европа, както за Русия, така и за България е, това да става през българска територия. Затова в наш общ интерес е да има директен излаз на руски газ на българския черноморски бряг. Това е моето убеждение.
Тук много силен аргумент на България дава изградената и действаща газопреносна мрежа, която в момента се разширява, а чрез интерконекторите със съседните ни страни ще бъде осигурен достъп и до държавите от Централна Европа.
Какви са плановете на България във връзка със закупеното от Русия оборудване за построяването на АЕЦ "Белене"?
България е ядрена държава и трябва да остане такава. Разполагаме с утвърдена експертиза и традиции в ядрената енергетика, на които се дължи стабилността и предвидимостта в производството на електроенергия в България. Този опит и бъдещите ни планове и проекти в енергетиката трябва да включват АЕЦ.
Що се отнася до проекта за изграждането на АЕЦ "Белене", през последните дни българското правителство промени своята позиция и се очаква Народното събрание също да вдигне мораториума върху реализацията на този проект. Трябва да се има предвид, че в него вече са вложени 3 млрд. лева на българските граждани, платено е и е доставено основно оборудване, Европейската комисия е информирана за проекта, а площадката е изградена и лицензирана.
Към АЕЦ "Белене" беше проявен интерес от страна на чуждестранни инвеститори и очаквам българското правителство да пристъпи към реализацията на проекта именно чрез избор на стратегически инвеститор.
В условия на изострен диалог между Русия и страните от Запада, по повод аферата "Скрипал" в Солсбъри, България беше една от малкото държави, които не експулсираха руски дипломати, а само за седмица отзова своя посланик. Как България обясни тези свои действия на партньорите си от ЕС?
В качеството си на настоящ председател на Съвета на Европейския съюз, България се стреми към конструктивна роля и съдържателен диалог. Считам, че това беше единственото отговорно решение в тази сложна ситуация, която предполага принципно и далновидно поведение.
В медиите се появиха информации за възможно продължаване и разширяване на санкциите срещу Русия във връзка със ситуацията в Крим. София поддържа ли тази възможност?
Моето отношение по санкциите е известно. Те не са повод за замразяване на отношенията. Никои санкции не са вечни. Санкциите носят загуби на всички страни и са неефикасен инструмент. Нещо повече - считам, че свободната търговия в по-голяма степен обезпечава мира, защото създава взаимовръзки, от чийто разрив никой няма интерес.
Що се отнася до ограничителните мерки на ЕС срещу Русия, те целят решаване на кризата в Украйна. Отмяната им е обвързана с пълното изпълнение на Минските договорености от всички страни. Прилагането им би възвърнало доверието между Европейския съюз и Русия и съответно би катализирало по-нататъшно задълбочаване и разширяване на двустранното българо-руско сътрудничество.
ЕС и Русия трябва да си отговорят на въпроса каква е посоката, в която искат да се развиват нашите отношения и по какъв начин ще решаваме спорните въпроси – в диалог или с отказ от разговори. В последните дни диалогът се интензифицира. Преди дни канцлерът Меркел беше в Сочи, днес и утре ще обсъждаме българо-руските отношения с премиера Медведев и с президента Путин, а идните дни в Русия пристига и президентът Макрон. Считам, че това е една обещаваща динамика.
Заявихте по-рано тази година, че българската държава "прави всичко възможно, за да облекчи визовия режим за туристи от Русия" (интервю за Российская газета от март 2018 г.). За какви мерки става дума? Какви очаквания имате за броя на руските туристи в България през тази година?
Туризмът е една от сферите, в които България няма нужда от реклама. По руски данни страната ни е сред най-предпочитаните дестинации за почивка и това е естествено – предлагаме отлични условия за морски, планински и ски туризъм, народите ни споделят общи духовни и културни традиции. В България има и много места, свързани с историческата памет за Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Над 450 хил. руски граждани са закупили имоти в България, предимно в морските ни курорти.
България, както и Русия вече предприеха действия за облекчаване на визовите изисквания и те дават добър резултат.
През март тази година вашият предшественик президентът Росен Плевнелиев заяви, че Русия финансира политически партии и се намесва във вътрешните работи на България. Мислите ли, че едно такова обвинение е обосновано?
Не бих желал да коментирам действията на нито един от моите предшественици. Такъв подход не е приет, доколкото ми е известно и в Русия. Мога с увереност да кажа, че в страна, в която Русия се радва на историческа симпатия, тя може само да загуби от подобни действия.
Още преди да бъдете избран за президент – през 2015 г. в интервю вие разказахте за тежкото състояние на бойната авиация в България и обяснихте, че в бюджета на Министерството на отбраната няма достатъчно средства за поддръжката на бойната и летателна способност на изтребителите МиГ-29, като рискувате да останете с едва два годни самолета. Самият вие сте летял на МиГ-29, така че сте запознат от първо лице и в детайли. През март българското правителство подписа рамково споразумение с Корпорация "МиГ" на стойност повече от 40,5 млн. евро. Смятате ли, че това ще реши проблема?
Това е още едно доказателство за необходимостта от възстановяване на взаимноизгодните отношения с Руската Федерация. България, макар и член на НАТО, продължава да охранява въздушното си пространство с изтребителите МиГ-29 и в тази връзка е необходимо да се осигури тяхната поддръжка във времето. От финансова гледна точка сумата от 40,5 млн. евро никак не е малка, но от гледна точка на отбранителните способности това е крайно недостатъчно за осигуряване на летателната годност на достатъчен брой самолети до доставката на нов тип изтребител. Проблемът с поддръжката на изтребителната авиация няма да бъде решен, но ще позволи България сама да осигури въздушния си суверенитет.
Според Вас съществува ли вероятност България да закупи още изтребители МиГ от Русия или с оглед на членството на страната ви в НАТО това е изключено?
България е декларирала своите намерения за модернизация на Военновъздушните си сили чрез закупуване на нов тип боен самолет. Утвърдените от българското правителство изисквания предпоставят изтребителите да са произведени и да са на въоръжение в поне една страна-членка на НАТО или ЕС, което е логично от гледна точна на съюзническите ни ангажименти. Това изискване дава отговор и на въпроса, така че нека бъдем реалисти – не е възможно да се закупят допълнително изтребители МиГ.
България все още ли не желае да се присъедини към идеята за натовска флотилия в Черно море? Идеята за създаване на такава флотилия бе представена през 2016 г. от Румъния.
Трябва да отбележа, че няма решение на Aлианса за създаване на така наречената флотилия в Черно море. България винаги е отстоявала позицията, че предприетите действия в сферата на отбраната не трябва да водят до ескалация на напрежение. Това следва да е общ принцип в региона на Черно море за държавите от НАТО и за Русия.
