През цялата модерна история на Евровизия това бе конкурс, за който се говореше с отрицание. Тоест, казваше се истината. Бе не само напълно приемливо, но даже вече скучно да се изтъкват незаобиколими аргументи. А именно - че става дума за трудно поносим кич, умножен по банален политически вот; че самото ментално изтърпяване на цялата поредица от песни не е по силите на зрял индивид; че дори научният интерес към посредствеността коства на наблюдателя й твърде много и той би абдикирал още на полуфинала, ако например усети, че някаква странна тежест, засилила се още след третото парче, е започнала обезпокоително да притиска слепоочията му.
В еуфоричните дни след победата на Дара обаче се спусна масова и негласна забрана. С налагането на която успяха да се изложат достатъчно хора, за да бъдат изброявани поименно. Тя разпореждаше: оттук насетне за Евровизия не е е културно да се казва нищо лошо. Ако преди тя бе знак за лош вкус, сега е лош вкус да бъде критикувана. И ако само ден преди българската победа атаката срещу конкурса бе израз на най-естествената способност за обективно наблюдение, то ден след победата са е израз на подлост, пошлост, злоба и между другото - русофилия. Получи се културен обрат, който надгради по комичен начин Андерсен: години наред всички бяха наясно, че царят е гол, после той се облече с български флаг и за един ден всички забравиха.
В този ред на мисли не е много трудно да се прогнозира идващата година. Стотици новини за Евровизия на ден. Главозамайващото количество рийлове. Пъргави инфлуенсъри, които транжират дажби "content" по няколко пъти на ден. Екстремна гордост от провеждането, ако се получи добре, и унищожителен срам, ако не се получи добре. Спорове за Бургас и за това колко прекрасен град е според едната и възхваляващата го страна, и какво очукано гето с потресаващи панелки е според другата и охулващата. Какво още? Протести пред националната телевизия с пяна на уста и неразбираем, но нетърпящ възражение мотив; статуси, които коментират задълбочено и много сериозно изпълненията на конкурса, така сякаш разискват Revolver на Beatles или A Love Supreme на Джон Колтрейн. И разбира се, в центъра на дебатите - правителството. Ако Евровизия е успешна, това е станало въпреки правителството, а ако пък тя се провали, то провалът е на правителството, защото нарочно я е изместило извън София.
И ето, че сега се очертава един кратък прозорец от време, момент, в който могат да се произнесат отново критики за Евровизия. Възползвайте се от краткия прозорец: днес, утре, тия дни; точно между радостта на Бургас и разочарованието на София, около политическите нападки, завишените цени за нощувки и всички разправии. Моментите на първоначална истерия са подходящи за естетическо съждение, на което никой няма да бъде обърне внимание, бидейки зает с всичко друго, освен с музикалната несъстоятелност на това събитие. Възползвайте се. После ще ви вземат думата и ще ви накажат с най-болезненото занимание: да я слушате.
Автор: Райко Байчев
