Живеем във време, в която клавиатурата е по-бърза от мисълта, а злобата и постоянният хейт – най-лесно достъпният социален ресурс. Независимо за какво става въпрос българинът изглежда винаги готов с едно и също оръжие - непрекъснатото недоволство в социалните мрежи. Сценарият се повтаря с прецизността на швейцарски часовник.
ОЩЕ: Как Бургас спечели "Евровизия 2027": Подробности от кухнята
Спомнете си истерията около DARA. Още преди да е стъпила на голямата сцена или да е донесла какъвто и да е повод за гордост, в социалните мрежи кипеше от скептицизъм, критики и предварителни присъди. Същите тези хора, които лееха жлъчни коментари и я отписваха още преди да е започнало състезанието, бяха първите, които след нейния успех качиха горди снимки, обявиха я за национален герой и събираха лайкове с думите: "Знаех си, че ще успее! Сигурен бях!".
След като стана ясно, че Бургас ще е домакин на Евровизия 2027, ситуацията се повтаря с пълна сила - вместо заслужена гордост и признание, отново сме свидетели на познатия хор от мрънкачи. Защо ще е там? Защо точно този град? Защо не е София? Нещо няма да е наред. Бургас ще се провали.
Но същите тези критици, които днес недоволстват от избора на града домакин, през май догодина ще пеят друга песен, когато събитието привлече хиляди туристи и е в центъра на прожекторите и светкавиците на цяла Европа. Тогава те първи ще се хвалят в мрежите колко прекрасна е България и колко сме способни.
ОЩЕ: Участва или не в "Евровизия": Дара обяви решението си
Тази хронична нужда от хейт се е превърнала в наш неофициален национален спорт. Изглежда ни е по-удобно да сме вечно хейтъри, отколкото да се зарадваме и да подкрепим нещо родно. Критиката от дивана не изисква усилия.
А че сме най-силни от дивана показа за пореден път историята с "националния протест" конкурсът да бъде в София. Такъв не се състоя - изглежда защото някой си направи шегичка и то много показателна за българската действителност: Дуднене, бучене, надпревара кой е по-по-най в приказките и накрая, когато думите трябва да бъдат подкрепени с действия - нула! ОЩЕ: Фейсбук революцията, която не се състоя: Пълен провал за протеста за "Евровизия" в София
Кога точно забравихме да се радваме на успехите? И докато продължаваме да сменяме лагера от пълно отричане към фалшива гордост за броени дни, единственото, което постигаме, е да докажем, че най-големият хейтър неизменно е този, който утре ще се бие в гърдите най-силно.
Автор: Виолета Иванова
